ЗАЛЕЗ НАД ДУНАВА

Край Реката разседлава
уморен табун денят,
и от залеза, с жарава
Аспарухов кон поят.

Вечерта като родилка
сладка нега облада
щедро с мляко одарила
бавно бързащи стада.

Там фенер светулка пали –

знак за зреещи жита,
чула ранните сигнали
на отлитащи ята.

От плещите си товара
на далечни брегове
уморен ще разтоваря
с всички блудни синове.

Двете сенки ще помоля
за подслон и за вода.
Вместо тях една камбана
от далеч ще каже „Да“.

БЪЛГАРЧЕ

На 8-годишния Виктор Велинов, който сред небостъргачите на Ню Йорк написа с помощта на майка си и изпя песента „Откъснатите цветя на България“. За него България е „при Бога, но на Земята“.

Мила душице, звездичкe на чуждо небе!
Виждам, изгряваш и може би ярко ще светиш!
Зная, че още от чистия извор гребеш
и че в съня си говориш с ангели леки.
Зная, ще пуснеш и корен в своята чужда земя
и ще запееш на своите чужди езици,
ала те слушам от мъка и срам онемял,
с благодарност, с предателска влага в очите.
Там ще пораснеш и свой, но и чужд, ала знам:
в твойта душица, в кътче потайно и свято
има гнезденце за нашата, обща земя
нейде далеко, „при Бога, но там, на Земята“.

НАСЛЕДСТВО

         На моя внук и на младежите от родния ми град

Ветре луди, луд Долняко,
дето все не спираш,
моя Дунав - старостта ми
остави на мира!
Към морето, ветре щури
обърни на изток,
дето в черната му бездна
младостта си скрил съм.
Поочукана, покрита
с тиня и забрава…
Знам, че не е Афродита,
ала заслужава,
все пак с нещичко блещука,
щура, вироглава
и с позор неопетнена
да я дам на внука.
Там, де свърших, той да почне,
и да не смалява
своя ръст от страх,
че в него чудо обитава.

 http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-…/839-adrian-vasilev