ВРЕМЕННО
Изтича времето,
когато си пред мен,
и срича в нощите студени...
В безличен низ от ден за ден
надничат мисли затаени.
Излита времето,
когато си пред мен,
разплита бримки преброени...
И скита с вятъра смутен,
залитат думи неродени.
Изгаря времето,
когато си пред мен,
и сгрява длани вледенени...
Затваря огъня ти в плен
в безкрая блянове без време.
Изпълваш времето,
когато си пред мен,
покълват ласки вдъхновени...
И сълзите за хляб и тлен
изплъзват се... макар и временно.
ВИК
Бе зноен летен ден
без шепот на листа,
без птича песен – в плен
на глуха самота.
Незнаен, устремен
вик шемет връхлетя.
С вик бесен, изумен
изпълни се света.
От силата влуден
животът оглуша –
с вика, избликнал в мен
от няма самота.
ЧУДЕСА НА ЛУНАТА
Провря се луна през дърветата,
прониза света през сърцето,
разкъса на страха ми пердетата
запали в листата лалета.
Съзря ме сред мойта несрета,
разхвърли стрели по полето,
сред химн на запели дерета
с роса жива изми ми лицето.
Вървяха лъчи по пътеката
пред моите стъпки... И ето –
разцъфнаха в злато паветата,
душата ми в златно просветна.
ЕСЕНЕН СОНЕТ
Лястовиците по жиците
се подреждат да се преброят.
Плачат капчуците,
плаче и летният кът.
Лястовиците по жиците
се подготвят за дългия път.
Тръгват си птиците,
спрели при нас да гнездят.
И сбогуват се птиците,
и пропъпля предзимният страх,
и притихват лозниците и сиротния праг.
През росата в ресниците
се прокрадва въпросът ми плах:
Ще се върнат ли птиците? Ще се върнат ли пак?
ТЕМЕНУЖНОСТ
ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ
Южни нощи,
млади още,
теменужени –
ладии дружни...
Нощи южни,
теменужени,
нужни толкова –
против болката...
Южни нощи,
и все още
толкова нужни –
теменужени...
БЯГСТВО ОТ ВИРТУАЛНОТО
Какво ми пречи
да вляза в гората,
навлязла в прозореца?!...
Какво ми пречи
да свърша с играта
на лед и безводица?!...
Какво ми пречи
да тръгна в зората –
да срещна изгората?!...
Какво ми пречи
да хвана гората –
да бъда сред хората!
ЗДРАЧАВАНЕ
Песен на чанове
и хлад на вълни,
мирис на лянове
и влажни треви.
Сенчести дрянове
и късни пчели,
плъзнали блянове
в стъмнени гори.
Стволове, валове
в мъгляви тъми...
Тайнствени дарове
за вглъбени очи.
ПОЕЗИЯ
Думи валсуват
ефирно и властно
в салона на белия лист.
Думи танцуват
тангото си страстно
на спомен, на бляна лъчист.
Думи даруват
с ръцете си ласка,
сърце и огньове – от вис.
Думи векуват
чрез рима и блясък,
и стъпка крилата – за бис!
Из новата стихосбирка на Лиляна-Цезия Механджиева „Светувания 2“
http://svobodenpisatel.org/…/834-lilyana-tzeziya-mehandzhie…