ВРЕМЕННО

 

Изтича времето,

когато си пред мен,

и срича в нощите студени...

В безличен низ от ден за ден

надничат мисли затаени.

 

 

 

Излита времето,

когато си пред мен,

разплита бримки преброени...

И скита с вятъра смутен,

залитат думи неродени.

 

Изгаря времето,

когато си пред мен,

и сгрява длани вледенени...

Затваря огъня ти в плен

в безкрая блянове без време.

 

Изпълваш времето,

когато си пред мен,

покълват ласки вдъхновени...

И сълзите за хляб и тлен

изплъзват се... макар и временно.

 

 

ВИК

 

Бе зноен летен ден

без шепот на листа,

без птича песен – в плен

на глуха самота.

 

Незнаен, устремен

вик шемет връхлетя.

С вик бесен, изумен

изпълни се света.

 

От силата влуден

животът оглуша –

с вика, избликнал в мен

от няма самота.

 

 

ЧУДЕСА НА ЛУНАТА

 

Провря се луна през дърветата,

прониза света през сърцето,

разкъса на страха ми пердетата

запали в листата лалета.

 

Съзря ме сред мойта несрета,

разхвърли стрели по полето,

сред химн на запели дерета

с роса жива изми ми лицето.

 

Вървяха лъчи по пътеката

пред моите стъпки... И ето –

разцъфнаха в злато паветата,

душата ми в златно просветна.

 

 

ЕСЕНЕН СОНЕТ

 

Лястовиците по жиците

се подреждат да се преброят.

Плачат капчуците,

плаче и летният кът.

 

Лястовиците по жиците

се подготвят за дългия път.

Тръгват си птиците,

спрели при нас да гнездят.

 

И сбогуват се птиците,

и пропъпля предзимният страх,

и притихват лозниците и сиротния праг.

 

През росата в ресниците

се прокрадва въпросът ми плах:

Ще се върнат ли птиците? Ще се върнат ли пак?

 

 

ТЕМЕНУЖНОСТ

ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ

 

Южни нощи,

млади още,

теменужени –

ладии дружни...

 

Нощи южни,

теменужени,

нужни толкова –

против болката...

 

Южни нощи,

и все още

толкова нужни –

теменужени...

 

 

БЯГСТВО ОТ ВИРТУАЛНОТО

 

Какво ми пречи

да вляза в гората,

навлязла в прозореца?!...

 

Какво ми пречи

да свърша с играта

на лед и безводица?!...

 

Какво ми пречи

да тръгна в зората –

да срещна изгората?!...

 

Какво ми пречи

да хвана гората –

да бъда сред хората!

 

 

ЗДРАЧАВАНЕ

 

Песен на чанове

и хлад на вълни,

мирис на лянове

и влажни треви.

 

Сенчести дрянове

и късни пчели,

плъзнали блянове

в стъмнени гори.

 

Стволове, валове

в мъгляви тъми...

Тайнствени дарове

за вглъбени очи.

 

 

ПОЕЗИЯ

 

Думи валсуват

ефирно и властно

в салона на белия лист.

 

Думи танцуват

тангото си страстно

на спомен, на бляна лъчист.

 

Думи даруват

с ръцете си ласка,

сърце и огньове – от вис.

 

Думи векуват

чрез рима и блясък,

и стъпка крилата – за бис!

 

Из новата стихосбирка на Лиляна-Цезия Механджиева „Светувания 2“

http://svobodenpisatel.org/…/834-lilyana-tzeziya-mehandzhie…