Из "Достоверни разкази", 2014 г.
– Еееиий! – възкликна Пешо Фонтана като ме видя да наближавам към него. Беше до съоръжението, заради което му бяха лепнали прозвището и което той, иначе, безукорно поддържаше в Правец, а също и цветните градски алеи. После, като го понаближих на крачка-две, добави повече с поглед (както той умееше да върши това) отколкото с думи: „Мястото, откъдето започва безкраят“!... Еееиий, снощи, докато поливах цветята между девет и единадесет, взех, че отървах заглавието на книгата ти пред моите внучета – казах им като на шега, че те сега се намират с мен на мястото, откъдето започва безкраят...
– Еееиий... – възкликна пак така Пешо Фонтанът и с това отново накара думата, която се оформи в мисълта ми да замре на езика ми – еееиий, след има-няма пет-шест минути към тях се приобщиха още десетина деца и най-малко два часа – докато поливах цветята – едно през друго се надвикваха колкото им глас държи: „оттук започва безкраят“...
– Аааа... чуй, чуй и това... да ти кажа ли!... Един ден всяко едно от тях – като си спомни как са се надвиквали около фонтана в Правец – може би всяко от тях ще опише в една своя достоверна книга какво собствено е преживяло в себе си все тук... на мястото, откъдето започва безкраят...
– Еееиий... слушай, слушай да ти кажа и това... И аз бих могъл да напиша сега една подобна книга – не само като започна оттам, откъдето у мен започва безкраят, но и като започна от която и да е страница, а и от която и да е твоя мисъл или образ, та даже и от която и да е твоя дума, в която ти е дадено ти самият да се разкриваш пълнокръвно...
– Ммм... чакай, чакай... предвиждам, жена ми ме нарича ясновидец – много хора ще се вдъхновяват от твоята книга, много поети и писатели, сегашни и бъдещи, открито или прикрито ще се хранят от нея... И знаеш ли защо? Защото безкрайно много теми се вихрят в нея... И се завихрят в нея... И сами се загатват. И сами се отгатват. Като самия безкрай...
Докато Пешо ми говореше така – със затишия и с изригвания – подобно на самия фонтан в центъра на Правец (а с това отново и отново караше думите ми да замират на езика ми), аз благославях вътрешно съдбата си, че където и да ми се е случвало да живея (малко или много време), винаги ме е срещала с хора, подобни на Пешо – изригващи в мисълта си като гейзери от самите дълбинни пластове на битието ни...
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/8-vladimir-lukov