Пролетен сън
Между нас
сезонът започва
с лудия бяг на мушици
и щурци, събудени
от безмълвно трептящи треви.
Чакам те
под ледения блясък
на звездите
да пребродим
магичните полета
на пеещия чернозем...
Как мъчително
се повдигат телата ни,
зашеметени от крещящия дъх
на необятното
с всеки ден,
с всеки час,
с всяка изтичаща секунда
под пърхащите ни погледи –
жажда за синева.
На разсъмване
сякаш сняг е навял –
вишневи бели цветчета
по слънчевия диск на сърцето.
На приказка с моя ангел хранител
Ето,
съдиш ме и ме питаш
какво направих с живота си
и аз
се скривам в шумоляща хартия
хвърлям бързо отровата на думите
изрисувам крилете си в бяло
да приличам на теб
да ти се харесам
забравяйки
че от утре
самотата
като една уморена и тъжна балерина
ще се завърти в стаята
и в душата ми
усещайки празнотата
на неизпълнени желания.
Ти,
покажи ми магически знак
да мога да те повикам
в утрините
когато ще липсваш
само с едно просто
движение на клепачите.
За спомените, с любов
Питам се днес
отваряйки стария куфар
какво да правя с моите спомени,
които стоят, покрити с паяжина
от мигове, часове, сезони...
На най-хубавите
ще оплета шал
и с него ще покрия
плахите мисли, душата, туптенето на сърцето, предлагащо на всички
от цветната палитра
трепкащи пламъчета в края на деня.
А най-тъжните
пълни с обрати съжаления
ще ги отрежа от безцветни кристали
от сълзи вкаменени
в нишката на времето,
от неизбродени пътеки в илюзии,
непознати, несрещнати,
задържани и пръснати аромати
посърнали от твърде много чакане.
Ябълков цвят
Любими,
водопадът от сълзи
щях да изпия като вино
призори, когато чашата с отрова
се напълни от отчаяние,
така тъжна е раздялата,
която лежи помежду ни,
днес ти си слънце, аз – луна
и няма пътища за нас.
Любими,
годините минават в бяг
и аз не съм само едно вдишване,
миговете се повтарят,
но сега е твърде късно,
толкова горчива е раздялата,
какво ще ни остане – дъжд вали,
днес ти си слънце, аз – луна
и няма пътища за нас.
Ябълков цвят
като прах от звезда,
ябълков цвят
нощем в твоя прозорец,
ябълковият цвят
ще ти разказва за мен,
ще шепти през годините –
не ме забравяй.
Съдба
Душа в клетка –
спомени, дуел,
звън на равни вълни,
светулки, дихания,
мечта кръжаща самодива
замираща под миглите,
бурна нощ,
сенки,
сладост и
луна.
Копнеж от далечно
море – синьо, солено,
бели завръщания –
следи в градините,
сърце от жар,
очи на фенер,
моите години изгубени
скитащи боси
в свежа роса:
живот,
живот,
живот...
Превод от румънски Надежда Радева
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12…/917-dunya-palandzheanu
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-…/51-nadezhda-radeva