СЛЪНЧЕВ ПОЯС
От Залеза отхвърлен, аз Изгрева посрещам.
Лети една пъстърва във бързея насрещен.
Тя в слънчевата мрежа едва за миг се вплита.
А аз – в лова невежа – я гледам със възхита.
...
От Изгрева отхвърлен, аз Залеза посрещам.
Тъжи сега над хълма нощта със шепот нежен:
от Слънцето отричан, от Слънцето желан;
животът е обичане, светът е Божий храм...
***
Затуй е Синевата
една камбана звънка –
клисар да бъда аз
в ръце с въженце
тънко.
То лъч е светлина
от Слънцето
високо
и звук от тишина
на езеро
дълбоко...
***
Един елен тъй млад
през тъмен лес минава,
достига водопад
на жив поток: стремглаво
той спуска се надолу
с ресни от капки дивни
и Слънце в него голо
блести във златни гривни.
И в тучна Светлина потъва жив еленът.
Стъписан. В тишина цъфти една Вселена.
И вижда този миг: е той. И само тя
в душата му е вик
и щит е радостта...
***
От билото на хълма денят във мен се взира
с едно око безмълвно, с една душа всемирна.
И казва ми, че иска от мене да научи
какво е съвест чиста, кои дела са скучни.
Какво е радост земна,
нещастие какво е.
Какво на път се взема,
кое по път е ново.
И старото какво е,
живот, живот какво е.
Какво е смърт – какво е.
Надеждата какво е.
И любовта какво е.
Какво е любовта!...
Тъй пита ме денят от билото на хълма
с една душа всемирна, с едно око безмълвно...
И в отговор на всичко напират две сълзи
от радост и от болка във моите очи...
***
Полъхва майски полъх,
в лицето ми полъхва.
Целува моя поглед;
приемаме за влъхва.
А аз като дете
мечтая майска буря
у мен да помете
тъгата ми безумна,
която се роди от толкова познания,
от толкова звезди – в това космично здание, –
които увенчават досущ като с венец
един нещастен старец
с очи на младенец...
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/8-vladimir-lukov