(думи на доц. Руси Русев – председател на Научния център по фолклор, литература и лингвистика "Св. Димитър Басарбовски" при Русенския университет „Ангел Кънчев” за книгата на Александрина Шаханова „С тебешир и молив“...)

 

Винаги съм търсил свое определение на понятието „учител" и съм формулирал различни дефиниции, някои от които съм споделял със своите студенти. Разбира се, това споделяне е било винаги с оглед на осъществяването на студентите като утрешни учители.

Сега, когато слушах откъсите от книгата на Александрина Шаханова (трябва да призная, че бегло познавам книгата, имам най-общ поглед върху нея), и от това, което казаха колегите преди мене, мисля, че едно от определението на учителя е или може да бъде - „ХОМО ВИАТОР”, т.е. ПЪТУВАЩ ЧОВЕК, защото учителят постоянно пътува, като пресича онази тънка граница между времето и вечността заедно със своите ученици, чрез техните сърца. Защото добрият учител, онзи, който обича учениците си, остава завинаги там - в пулсиращата памет на сърцата им. А нима може да има учител, който не обича учениците си?! Обичта към тях е първото и най-важно условие, за да стане и да бъде един човек Учител, за да може да прекосява времевите и пространствените граници като обич, като грижа, като нравствен императив и морален коректив . Защото няма човек, който в съдбовни моменти да не се обръща с цялото си същество към своя учител и да не търси реално или в спомена за него опора, мъдър съвет и нови ориентири.

В този смисъл Александрина Шаханова е Учител, „Хомо виатор”. Навярно обърнахте внимание, че тя започва да се осъществява професионално в Русе, за да извърви пътя си на учител чак до Родопите и от там обратно - в Русе. Тя пътува,отива и се връща, за да остане завинаги при своите ученици.

Колеги, уважаеми дами и господа, мисля, че основният подтик за написването на представяната тази вечер книга на г-жа Шаханова има дълбоко съкровен характер. Той е колкото импулс на разума, толкова е и подсъзнателно активиран. Защо? Защото един учител не само обучава, не само дава знания. Той и възпитава. А ние днес като че ли забравихме да възпитаваме в училищата - повече обучаваме и по-малко усилия полагаме, за да градим личности.

Книгата на Александрина Шаханова е ценна, най-вече защото възпитава. Една учителка превръща себе си в текст, при което жизненото й дело получава по-трайни измерения и става пример за онези, които ще се посветят на учителската професия и ще я приемат като мисия. Това е книга урок, която изрича вечната истина, че учителят е отговорен пред своя народ и пред света с дадената му от обществото привилегия да учи и да възпитава децата да бъдат ЧОВЕЦИ.

Това е биографична книга, тя е и мемоарна, но тя е и роман за един живот – живот, който възпитава с дълбоко хуманната си императивност – да бъдем ХОРА, да бъдем ЧОВЕЦИ!

 

27.06.2013г.

КДК – Русе
Премиера на „С тебешир и молив”