ПОЕТИЧЕН ПОРТРЕТ НА ХУДОЖНИКА
"Творецът приема човека такъв, какъвто е, защото го обича и разбира." (Дейвид Дейчис)
Тази мисъл на Дейчис, отнесена към Дилън Томас, автора на най - прочувствената книга за съдбовната орис, но и духовна същност на художника /"Портрет на художника като млад пес"/ е един от своеобразните кодове, с които може да се почувства, а и да се разбере/ако успеем, разбира се!/ творческият свят на един от най - самобитните русенски художници- Тодор Филипов. Защото истинският творец е винаги с душа и очи на дете, но с поглед и мисъл на мъдрец. Затова не непразно, в часове на приятелска разгулка, Тодор обича/вече обичаше/ да споделя пред приятелите си :"Откога не съм ходил в Беляново" /родното село на художника - б.а./ и да парафразира апостол Павел : "И не подадохте шепа вода на Човека". Защото завинаги е останал при тихите стъпки по речното дъно на своето детство, което той непрекъснато извиква и пресътворява за живот- картините на тая тема винаги носят заглавието "Ново село"-1, 2, 3....5, 6 /"Роден край", "Спомен" са варианти, променящи тоналността, но никога настроението/. Настроението, белязано от тихата сърдечна печал и мировата скръб, породена от невъзможността да се върнеш в Началото и да бъдеш толкова лъчезарен, както там, при Извора. Тогава копнежът поражда естественото желание винаги да обличаш бяла риза...за ежедневието. И да търсиш изначалната същност на Битието /"Свят"-1,2,3 , "Природа 1....3...", "Лунен пейзаж"/, но не да останеш при онтогенезиса на Сътворението, а да очовечиш самия генезис , но не в битийността му , а в духовните му превъплъщения. /"Ново съзнание -1,2,3 ", "Оранжева картина" , "Дните на Беатриче" , "Времена", но...до Началото/. И напълно естествено е в цялата богата гама от тонове, в тази ерупция /избухливост/ от цветове да преобладават цветовете на рождението/червеното/ и на сътворението/кафявото/. А перспективата да бъде обсебена от силуети на притихнали дървета и надничащи слънца. Те са чашата вода , която творецът винаги подава на странниците около себе си, макар да е най - големия причудливец и пилигрим сред тях.
Ала това е света на Мъдреца! А душата на Детето неудържимо стене /"Глухарчета", "Картина в бяло", "Перуники- 1,2" - безкрайният пейзаж, който връща душата в първоначалният й покой/. И поезията, спонтанно възникнала между две нощи, когато Мъдростта отново е извикала Детето:
"...... Усещам ръцете си като криле
и всеки миг ще полетя,
но не съм птица
и затова е тежко
като да съм направен
не от всичко,
което има в земята,
а само от олово.
"В сънищата" из "Ако няма нощ"/.
Приятелю, откога не си бил в Беляново?....Ти вече се завърна завинаги при брястовете край пътя. Не можах да те изпратя в последния ти път, но приятелите ни и д- р Панайотов ми разказаха всичко за последните дни в импровизираното ти болнично ателие. Почивай в Мир, Творецо!
ТОДОР ФИЛИПОВ /1943 - 2004/
На Васил Левски
Твоята любов е за всички
и за враг и за приятел.
Твоята любов е за всички
и за добри и за лоши.
Някои искат
от твоя гроб да стигнат
скришом до небето.
Църква
отворена врата
Опряна диагонална летва
спира излизащата тъмнина.
Незнаещият
ще я отмине
вярващият ще почака
за да влезе със своята молитва.
Ако няма нощ
как ще те видя,
Зорнице...