Родена е на 02.02.1965 г. в Разград. Завършва Математическата гимназия в родния си град със златен медал и Медицинска Академия София с много добър успех. Лекар е в РЗИ – Разград през целия си трудов път. Започва да пише на 50 години, активно от 2017 г. Автор е на петнадесет поетични книжки: „Път през гората“, „Много Те обичам“, „Не съм до теб“, „Белият сетер с кафяви петна“, „Мило коте“, „Планински легенди“, „Уханието на една любов“, „Мое Небесно упование“, „Душата на човека“, „Умната сврака“, „Алеята на спомените“, „Утринна звезда“ , „Мъка, песен и любов“, „България е прекрасна“ и „Есен във парка“.
Нейни стихове са публикувани в местния печат и във вестниците „Трета възраст“ и „Златна възраст“. През 2021 г. получава награди от седем поетични конкурса: за любовна поезия в Разград – поощрителна; „Новият Добри Чинтулов“ – първо и трето място; „Животът е хубав въпреки диагнозата“ – втора награда; „Десет хиляди крачки в града – десет хиляди причини да бъдеш щастлив“ – поощрителна; „Кръстьо Хаджииванов“ – трета награда; „Най-хубавият подарък за Коледа“ – трето място и специална награда от конкурса „Огърлица от разЛОМени слова“ .
Участва със свои стихове и проза в алманасите „Нова българска литература“ на издателство „Буквите“ – София, и в сборници и алманаси от конкурси. През 2022 г. композиторът Никола Ваклинов написва мелодии по две нейни стихотворения: „Либе македонче“ и „Птица с бели крила“. В родословието ù по бащина линия е поетът Христо Борина, като по майчина линия също е творил поет. Член е на Съюза на свободните писатели в България.
Поезия:
ИВЕТА ПОПОВА – СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ МЕ ГЛЕДАТ...