Писател – краевед. Роден е на 17. 12. 1925 г. в гр. Малко Търново. Баща му Тодор Петков О,Махони, чиито родители са загинали по време на Преображенското въстание, е бил осиновен от ирландския филантроп Поиерс О,Махони и е отгледан в сиропиталището „Свети Маврикий” – София. Илия Парорийски носи името на вуйчо си Илия Бояджиев, убит през 1949 г. по процеса Трайчо Костов. Завършил е гимназия в Бургас и право в София. Заемал е след посмъртната реабилитация на вуйчо си различни обществени постове в Малко Търново. Бил е член на Консултативния комитет по осъществяване на програмата „Странджа” между 1980-1989 г., а също и член на Редакционния съвет на сборника „Странджа-Сакар”. Има над 40 краеведски публикации за Малко Търново. Автор е на книгите „Илинденско-преображенското въстание”(1983), „Житейската новела на Илия Бояджиев”(1990), „Народен парк „Странджа”(1997), „Надникване в Странджа”(1999), „Българската мъжка гимназия в Одрин – д-р Петър Берон”(2001), „Диалог в майка ми”(повест-2001), „Тракия – земя, поена с кръв и люляна в метежи”(2002) и други книги, издания на ИК „Меценатиздат – Никола Странджански” - Бургас. Носител е на орден „Св.Св. Кирил и Методи” – І степен.