Наши побратими от Македония

МИРЧЕ НЕШОВСКИ

Роден е на 29 ноември 1951 год. в гр. Скопие. Завършил е Филоложкия факултет на университета в родния си град. Специалист е по южнославянска литература. Работи в Националната и университетска библиотека “Св. Климент Охридски” - Скопие. Председател е на Сдружението за македонско - черногорско приятелство. Представен е като поет в множество македонски списания и антологии. Автор е на множество стихосбирки. Превеждан е на различни езици. Тук се представя с три стихотворения, включени в стихосбирката му “Документ за Универсума” (2007).

ЗЕНИЦАТА НА ВСЕЛЕНАТА
   
                 -молитва за планетата- 

Подай небесните си пръсти, Господи!
За да не се разпръсне Земята 
Заради мене, заради моя земен грях, 
Заради съня ми земен по софрата небесна.

Моя полет е само доказателство 
За пракартината на душата Вселенска, 
Чиито такт е в нещо свято и светло,
А клоаката й е само израз на зло.

Протягам ръце към зрачни места 
И освобождавам звярът – 
                   тази прастара сянка от мене, -
За да се сбъдне тактът като свободен, 
Светът да се сбъдне без гнетът на тъмното.

От водите световни се отразява 
Лицето на светлия символ – 
Лампада на праглухите дъбери,  
Светкавици от семенниците на нищото.

Като прастаро отражение на образа 
чевръсто пристягам символа на Галактиките, 
за да мога аз да го скрия, заключен  
                     с множество тежки печати.

О, за да не ни хули и охулва някоя гнила улица, 
Нека пребъде волята за равновесие -  
                    моята и на Вселената.

За да стихне световния порив 
           във воя на черни мълнии… 
Нека се доближим свободни 
           до небесната светла нощ.

Не давай, Господи, да се разпръсне Земята!
Нали душата е прастара картина на Универсума, 
Нали ние и аз сме всеприсъстващи в частици, 
                    и в атоми, 
Във всеки техен дамар, дъх и мълния, 
Във тайната праглуха нощ, 
в прастарото семе…


(ОМ – VI)

Та, възпявайте го, 
вие високи и тъмни ветрове световни, 
възпявайте напева на всички отблясъци, 
възпявайте градината и гората, 
възпявайте всички езера македонски, 
възпейте ги, защото с небесните порои 
пряко мълнии се явяват прадедите ни, 
възпейте ги, защото всички светкавици
весден с векове извайват образите им, 
възпявайте го, о, чеда на майката, 
на прамайката, на единствената, 
на възвишената и святата 
                наша земя 
               Македония… 
          библейска и вечна… 
възпявайте ги, защото бурите на водите 
в своя свят говор, в своите свети недра 
с македонски език говорят, 
с македонски напев извират, 
с македонски тегла прииждат 
и горите ни с него запяват, 
а и птиците под божата земя 
Македония
с божий македонски напев запяват.
С рев, рев, рев… 
пеят, пеят, пеят…
реви, реви, реви…
От Небето 
душите на нашите прадеди Македонци 
ни пращат светъл знак, 
защото само ние сме македонски… 
                македонски 
                напев и рев…

И от небесните порои  
с гръмотевици и светкавици 
зидат древни светилища за рода ни.


ПОЕТЪТ В АНТИЧНИЯ ТЕАТЪР

Поетът Мирче Нешовски 
бурно следи бурята на древната сцена…
Змия-мълния осветлява античния театър.
А той гордо… 
                    горд в тълпата ръкопляска 
и вика, възнесен в сетния си глас… 
                    себе си вика.

И следи, с деветото си чувство следи 
                    вселенската драма,
хладна, кръвта му плъпва в дамара небесен 
и вика бесен – 
               със себе си спори и с публиката, 
вика… и проследява небесната кожа  
как се разпъва в собствената му драма.

О, каква е тази змия-мълния, която с гръм го обгаря!?

Додето отвори устни да проговори – 
сепва се… от дълбок сън се пробужда… 
и промърморва… като поет… налудничаво, 
                      сам на себе си промърморва.
Жив.
    Жив съм.
            Жив съм.
Змийо-мълнийо!
Жив съм! – скоро от инат няма да ме обгориш!

(превод от македонски език Владимир Луков)