Наши побратими от Македония

БИСТРИЦА МИРКУЛОВСКА

Доайен на Дружеството на писателите в Република Македония. Родена е на 14 март 1930 год. в гр. Скопие. Завършила е Философския факултет на университета в Скопие. Висш специалист е в областта на македонистиката. Работила е като професор по македонски и южнославянски езици във Филоложкия факултет на същия университет. Била е лектор по македонски и славянски езици в Масариковия университет в гр. Бърно, Чехия. Автор е на множество книги с проза и поезия за деца и възрастни. Превеждана е на чешки, словенски и други езици. Носителка е на награди за поезия и преводаческа дейност. Тук се представя с няколко стихотворения, включени в книгата й “Сънуван сън” (2007).

БЕЗИМЕН

Едно нещо 
с години ми носи кошмари, 
спохожда ме в сънища, 
които болят недосънувани 
и 
н е р а з г а д а н и…

В хаоса на земетръса 
хиляда деветстотин шейсет и трета 
в парка зад Събранието – 
в щаба за евакуация от сринатия Г Р А Д  - 
един  ч о в е к  ми подаде  ш и ш е  в о д а –
глътка да пийна,
лицето си да освежа…
Ч о в е к ъ т 
от онзи вжежен юлски ден 
мигом изчезна – 
б е з и м е н…

И ми идва насън – 
ала без плът: няма лице, 
няма очи, няма глас… 
има само вкус на  в о д а 
върху устни – от жажда напукани,
върху очи изпепелени   
и 
о с л е п е н и…


УСАМОТЕНОСТ

Достигаш края на улицата…
Нанагоре скали 
к а м е н и т н и 
в неизвестното извисени…
зад тебе фучат ветрища
- и няма връщане…

Въздъхваш, 
дълбоко въздъхваш
и полека се качваш  - 
камък по камък, 
с ръце удължени 
като по чудо във висините – 
сякаш парцали 
се свличат от тебе… 

У с а м о т е н о с т!

Ала се сещащ – 
на пръстите… 
на десетте… 
преплиташ ги, 
чевръсто ги стягаш, 
до болка ги стягаш, 
до проумяване…
чувстваш топлина, 
и виждаш светлина 
откъм върха 
на скалите.


СНЕЖНО

Пак снежи… 
с н е ж и… 
тихо  с н е ж и…
покривите са като бели калпаци, 
а клонките - бели дантели…
Вървежът е лесен – 
сякаш в приказен свят навлизам 
през седем прохода; 
и болката нося със себе си: 
студена е… 
както студена е 
б е л о т а т а; 
и е проходима 
като самите  п р о х о д и, 
изобщо не ми тежи, 
а и връз нея 
както върху покрив 
пак  с н е ж и… 
тихо снежи… 
с н е ж и…


ДАЛЕЧНИ ПРЕДЕЛИ

Когато ми идваш насън, 
гледам  д а л е ч н и  п р е д е л и, 
които на живо  никога няма да видя: 
р е к и  безименни, 
п ъ л н о в о д н и – 
като копнежи 
н е д о с ъ н у в а н и; 
разкошни с т е б л а 
с клонки разклонени - 
като  р ъ ц е  с разперени пръсти -
в далечни предели навлизат; 
и  ц в е т о в е  - невиждани, чудни, 
с  у х а н и я,  които приспиват 
и ме унасят в спокойни  с ъ н и щ а – 
за да  с ъ н у в а м  
онези  д а л е ч н и  п р е д е л и, 
които никога няма да видя…


КАК ДА ПОВЯРВАМ?
              (Костел Свети Тома)

Моля те, Светецо, 
научи ме как да повярвам 
в това, в което не вярвам, 
                не мога да вярвам, 
                не искам да вярвам; 
                душата не иска да вярва – 
                в това, което се  с л у ч в а!
К а й н о в а т а  омраза 
защо се е появила,  
когато вярата ни подучва: 
- Обичай ближния си 
както обичаш себе си?!
- Кажи ми, в мигът изпълнен със злоба, 
как да обикна К а й н?
                    Как да обичам себе си?

Олтарът блести от позлата…
А Свети Тома  м ъ л ч и  
т а й н с т в е н о… 
в е р о я т н о  
и  Т о й  не вярва 
във  д о б р и н а т а.
- Моля те, Светецо,
                    прости ми!


ЧЕРНА БОГОРОДИЦА
               (ноември 1996)

В един бежански лагер – 
някъде в Заир – 
майка с дете прегладняло 
помощ очаква…
Ч е р н а  Б о г о р о д и ц а  
с  ч е р н о  д е т е н ц е – 
в жертва  п р и н е с е н о – 
агънце  Б о ж и е.
…
Колко жертви 
ти са нужни, 
Г о с п о д и, 
за да покажеш 
н и щ о ж н о с т т а 
на  ч о в е к а?


***
 
…сънувам… рекох ти…
- по-богата си с още един живот… 
- рече ми…

(превод от македонски език Владимир Луков)