Наши побратими от Македония

МЕТОДИЯ СТ. ТОШЕВСКИ

Роден е на 18. 03. 1941 год. в село Ранци, Егейска Македония. Завършил е Икономически факултет в гр. Скопие. Живее и работи в Скопие. Познат е в Република Македония като държавник, поет и учен в областта на стопанската дейност, банковото дело и финансите. Автор е на множество научни и поетични книги, от които четири тома с избрана поезия – “Проверка”, “Докато чакам”, “Къщата” и “Аз” – издания на реномираното македонско издателство “Матица” – Скопие, 2007. Тук се представя с три стихотворения.

БУДЕНЕ 

Вълните правят магичен кръг от мечти
Сънищата ни държат в робство
Ала мигът на разсъдъка е по-друг  

Коренът се вкоренява в задълбочената мисъл
В кръвта тече кръв
Пробужда бунт 

Не се смиляват боговете горе в небесата
Да я имаме всекидневно нашата трапеза
Богато подготвена за добре дошъл 

Беше далечна жалба
Не ни я донесоха чуждоземци в дар
Песента се роди от светлината 

Беше недоизречена мисъл в много очи
А как избликна, как се разви като небе
Докато бяхме в корена корен 


КАРАКАМЕН 

Свистене на вятър ме възпира нагло
Все към слънцето расте планината
А пред мене е само вихър
Вихри спомени и ги разнася 

Легнал, с поглед заринат в небето
Стои Каракамен с чело окървавено
Тръпне мъдър и съществува
Без мисли губещи се в невъзможност 

По-долу и по-нататък Арапица
Носи сказание за негушките девойки
А аз мисля, как ли се чувства
Недолюбваната любов на вековете 


РЕДУВАНЕ 

Сега ще търчим до крайния бряг на надеждите
Зад скритите жалби за тебе
До възвръщането на дъха 

Тази среща носи непокорство с непримирима болка
Притаена е зад задния ден на съмнението
Носи невиждана гордост за малки неща 

Разлистването е бяла игра на цветовете
Не искам да мисля за разгневената нощ
Сънят ми бездруго ме прави първичен 

Оставям те за да те имам завинаги 

(превод от македонски език Владимир Луков)