Антология * Свободен писател *

 
КУ-КЛЪЦ САТЪРКИ

Трактор с фреза ме насецка,
балирачка ме скалъпи.
…
Тъй ме ритнаха в чреслата – 
че сега съм Адриана…
…
Аз му викнах: „Твойта кожа!”,
той одра ми двете!
…
Малко се държах надуто –
бъчва съм – та ще ме стегнат.
…
От бухалки край реката
плават ми безкрай ребрата.
…
Ръгнаха ме с нож за книги –
бил съм вестник препрочетен…
…
Бял ден нивга да не видя –
очните дъна ми свиха.
…
Взеха ме на фокус-мушка –
но не мушкаха наужким…
…
С остра брадва зад вратлето
те ми спретнаха подстрижка.
…
Пръстите ми – от кебапи –
станаха на търкалета.
…
Боднаха ми взрив в запалка – 
я, главата ми запуши!...
…
В менгеме така се стиснах –
че разбрах пихтия к`во е.
…
Учен бил съм, а обърках
каустик с сладкишна сода.
…
Стадо бици ме подгони –
дъно алено отиде.
…
Кухоглав бях – и в бетона
пак на кухо днеска бия.
…
Купих си бутилка газ, но
въздухарно разлетях се.
…
В шахтата на асансьора
при ремонта ме откриха.
…
На дъската на факира –
що пирон бе – тъй ми лепна!!!
…
Бях заспал сред лавандула –
не разбрах, че сърп скоси ме!
…
Стъпил някак си накриво –
право в пропастта политнах.
…
сках столченце трикрако –
електрично бе – и си отидох…
...
Вол езика ми изяде,
вълците – и вол, и мене…
…
Мислех си, че гръм ме тресна –
а то – чук и триста волта.
…
С вила боднаха око ми,
другото е на топлийка.
…
С дзифт вариха ме в казани,
ама дъното пробито…
…
В нощ потайна, в люта доба –
без ръце копах си гроба.
…
Нещо ме търмеж разгръмна –
като рибки разпилях се.
…
Фризера така ми пасна,
предоволен бях, замръзнах…
…
Сливи имал съм в устата –
сливиците  ми раздърпват…
…
Чекнаха ме на пътечка,
друг път и на кръстопът…
…
Из полята ме влачиха –
вместо с кука – на ченгел!
…
Червейчета – милиони –
думат: „Той ни е държава!”.
…
Гониха ме със комбайнче –
бункерът ме разфасофа.
…
Мишките ме бавно гризкат –
чак до постите да  стигна.
…
Жал ми бе за огън-рибки –
Амазонка бе корем ми!
…
Бясна кучка ме сподави
и вампирче ме споходи.
…
Спах в найлонче за последно,
и на вакуум обръгнах.
…
Със оловни букви вбих се
у плътта на тия листи.


ДВОЯНКИ

Хванах пътя си, обаче
на бегом в ръцете взех се.
…
Сипя-бълвам огън-жупел –
гола вода май излиза!
…
Седи-грей се! – ми подвикват,
и притурят дзифт и етер.
…
Е, останах с пръст в устата,
но пък имам още двайсет!
…
В облеклото на Адама
като кукла съм направен!
…
Зашептят ли ми в ухото –
джобовете си попипвам.
…
Недалеч от корен паднал –
морков-корен без глава съм.
…
Със пердето на окото
омотах те, мила жено!
…
Без юзда кон яздех, днеска
за „Мустанг” каиш опъвам.
…
Исках вежди да изпиша,
а изтрих три пласта грим.
…
Биберон-черпак-близалка…
Днес съм с пръчици китайски.:


НАМЕЦИ ЛЮБОВНИ

Ева – рокля щом навлякла –
пазва-деколте изсякла.
…
Огън всячески гори ме –
пак ще гасна все по тебе!
…
И ръкавът ми навит ти е –
но ще пипам с ръкавици!
…
Щом до мен допреш се гола –
хоп! – брадата ми – набола.
…
Устните ми – нотописи
по бедра ти – петолиния!...
…
Под ботушките ти пъшкам –
двойно иго, леви-десни!
…
Сняг до пояс навалял е  -
любя те и по-нагоре!
…
Стига с тоз омекотител –
цвръкни в „Перла- 6” втвърдител!
…
С тебе моята триада
е достойна за тирада!