Антология * Свободен писател *

ВЕЧЕРНО

С ръце, очистени от злото,
събира вечерта косите на деня
и  с тях обкичва тъмната си дреха.

С разплакани очи
към нея се прокрадва малко облаче
и крие ризата си напрашена от лятото.

Развълнувана, реката чака своята луна,
да поприказва с нея
до изгрева на слънцето.

Но тази нощ луната не дойде –
не можеше да си сплете
обърканата плитка...