Вести

ЛЮБОВТА, ОТ КОЯТО СЪМ БЯГАЛА

Много скоро ще бъда при теб –
любовта, от която съм бягала.
Преследваха ме измислени съчетания,
метафори някакви за начало и край,
а в сърцето ми като смърт дразнеше вятърът...

Казват – това е животът –
да се бориш –
щастието е недостижима категория,
мечтите са суета
и е срамно да бъдеш влюбен
глупак сред тълпа хора,
а порочно – да си от обич пиян...
Нека говорят!

Много скоро...
На колене
даже да бъда
пред теб, моя любов,
ще се събудя
най-после друга!
И щастлива... до гроб.


ВМЕСТО ГРАФИКА

Бръчката – на челото ми –
е от тази любов – последната!
Не мислете, че съм разочарована,
с нея даже по се харесвам.
Погледнете отвън платното –
ако замислено ви изглежда,
така е решил художникът
за тая своя творба поредна...
Вместо графика е размазал сластно
боите в стил живописен...
Не, не изглеждам така по-млада,
макар много да ми се иска.
Е, благодаря ти, творецо,
за последно ще му изкряскам!
Поне малко празно да беше оставил
за някоя следваща обич, но няма...


БОЛЕДУВАМ ОТ ЛЮБОВ –
диагнозата неясна,
но поддържана отдавна –
боледувам от любов –
постепенно се израждам:
в мен се сменят разни клетки,
в карциноми се превръщат
и боли ме от промяната,
но процесът е без връщане!
Прогресира болестта ми –
чужда обич в мен е впита –
ще ме преобърне цялата!

Непознатата за всички
непривично в огледалото
ще се гледа в ново тяло...

Чак тогава ще запитам:
ти –
ще спреш да ме обичаш ли,
ако сгърчена ме видиш
покосена... и белязана
с дръзката любов на другия?


КАК ИСКАМ

Прегръщах те,
а на раздяла трудно бе
да се преструвам, че съм същата –
последен път в реката се разплитах,
възлите с болка се разкъсваха...
И без да ща говорех, че не искам
да бъда някогашното момиче,
а всъщност исках,
много исках!

Целувах те,
а беше адски трудно
да се измия и да ти простя за всичко,
разплитах си душата, а водите бистри
отнасяха най-мътната ми същност,
отвързваха гнева ми и ме галеха
студени като ледени огньове –
да можех да умра несвястна,
от устните ти бих погълнала дори отрова...

Как искам тихо да се изсуша след къпане,
сред топлата ти стая да приседна
сама до теб...и с вечността,
(посяла бледосини ангели),
додето дойде времето за тръгване.
Да те запомня с първите ти устни,
да ме изпратиш с тях
как искам!

СТИХИЯТА ЛЮБОВ

Любовта на живот и на смърт
вече не е на живот.
И на смърт вече не е.
Просто мина.
И аз не съм същата –
олтарната чиста икона.
Не съм.
Разорана душата ми зее затворена
и мълчи…
И мълчи като в гроб.

Не любов!
На живот и на смърт
ураган е преминал!
Не, любов! –
затова празнотата тежи…
Ако в църква отидеш,
не забождай свещица
на онзи олтар –
не е жива, ни мъртва –
любовта е стихия,
сред която не можеш
да си оцелял.