Докато се ровя в минали събития на Аржентина, попадам най-неочаквано на светска хроника, прелюбопитно съобщение от Монреал, Канада.

Там се бил състоял конкурс по красота.

Навярно аржентинките са се оказали най-красиви на света.

И аз ги харесвам: тънки, дълголики, дългокоси, обгорели от южното слънце на Америка, със секси походка, романтични, с добро поведение, възпитани, учтиви…

А какво казва журито от Канада?

- На първо място са украинките от Киев. Жени като ангели. Освен че са красиви, са образовани и любезни.

- Руси, че няма повече накъде, шведките от Стокхолм заслужават второто място благодарение на хубостта си, а също и на присъщата им нежност.

- Жените на най-космополитния и най-известен град на САЩ, американките от Ню Йорк – тъмнооки, русокоси и червенокоси – са се събрали в Голямата ябълка и побъркват посетителитe на града. Можеш да ги срещнеш в дискотека да правят това, което най-добре умеят: забавляват се.

- И ето, на четвърто място са лас портеняс от Буенос Айрес сред една изящна танцувална атмосфера, каквато е навсякъде в тази столица. От уличките на Сан Телмо до прохладата на Палермо те изпъкват с външния си вид, със своя стил, своя вървеж.

Спрях да потърся датата на съобщението. Дори само за да разбера, че току-що съм научила нещо, което светът отдавна e знаел… Дата няма. Нито в началото, нито в края на хрониката. И подпис няма, да знам кому да поблагодаря за туй, което следва:

- На пето място идва Warma. Малко преди да хукна да търся що за град е Варма и къде се намира, прочитам: „Този български град на Черно море е препълнен с високи, руси, светлооки жени с ултратънки талии и винаги готови да споделят един слънчев следобед…”

Е-е, как се чувствате сега?

Как се чувствам аз ли?

Погледнах се преценяващо – не приличам по нищичко на описаните българки.

Аз и не съм типична българка.

Мама винаги ми напомняше, че съм капанка, когато сторех някоя беля. И състрадателно допълваше: „Не си виновна ти. По линия на татко ти и моя линия си капанка. Не можеш да направиш нищо! Остани си с хубавия си инат!”

Селата в Делиормана, освен с цигани и турци, са пълни и с наследници на Аспаруховите българи.

На тях в този край им казват капанци.

След толкова вековни насилствени и доброволни кръвосмешения обаче, знаем ли в двайсет и първия век наистина какви сме?

Остава ми да се разпея и да се разтанцувам като чета класацията на Канада.

Тя е до десет.

Следват Москва, Тел Авив, Амстердам, Сеул и Монреал.

От книгата на Здравка Димитрова „Любовно танго с Аржентина“