Тя не е наша даденост в триизмерния ни свят.

Тя е възможно наше състояние на творчески и/или на любовен екстаз,

на мигновено излизане извън координатите на този НАШ материален свят

и навлизане в друг НАШ прекрасен свят...

Можем ли сами да постигаме това възможно наше състояние на творчески и/или на любовен екстаз?

Отговорът на този въпрос е противоречив, двустранен.

Разкрит ни е като такъв от Сервантес.

Според него "свободата е най-великото благо, с което са ни дарили небесата" - това от една страна, ала от друга страна същото това дарено ни от Небесата благо "се намира на върха на копието".

Трябва да си го вземем това наше благо от там.

Или да го постигнем със самото копие.

А това може да стане само, ако сме в състояние на творчески екстаз и/или на любовен плам - състояние,

което в този наш триизмерен свят изглежда като безумие.

Но как наистина можем да постигнем състояние на творчески екстаз и/или на любовен плам.

Няма как да го постигнем, но можем да се подготвяме за него и да очакваме С ВЯРА, че ще ни споходи.

Сервантес ни е показал как - чрез бдение върху "оръжията ни", чрез усъвършенстването ни в труд и учение, чрез търсене на истината, чрез служене на истината; чрез отстояване на истината - откровено, чистосърдечно - до безумие в очите на другите.

Нютон се е подготвял и ябълката го е ударила по главата,

изпаднал е в екстаз.

Сократ, търсейки постоянно и служейки постоянно на Истината, е изпадал в екстаз. Платон свидетелства за това.

Апостол Павел по същият начин е изпадал в екстаз.

Затова и пише във второто си послание До коринтяни, 12;

" 2 Познавам един човек в Христа, който, преди четиринайсет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе.

3 И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае), 4 който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човек не може да изговори.

5 С такъв човек ще се похваля, но със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи.".

Тоест няма как (в крайна сметка) другояче да изпаднем в състояние на творчески екстаз и/или на любовен плам, ако не сме, според св. ап. Павел, "в Христа", в Бога, но и, пак според него, ако не "тичам към целта"!

  http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/8-vladimir-lukov