Творецът – поетът, писателят, художникът, изобретателят... – е самотник. Самотата е негова посестрима. Той се отнася към нея именно като посестрима – не като любовница или съпруга, не като проститутка или курва, завъртяла се около него случайно, а именно като посестрима. Тя му служи, когато твори. Но тя го и плаши, когато не твори. Преследва го тогава като Горгона...

***

В самотата си Творецът твори, за да приобщава.

И в тази вече своя творческа самота той не е самотник.

Всъщност, когато твори, писателят, поетът, художникът, изобретателят е едновременно във вътрешна и външна самота.

***

Вътрешната самота е абсолютна.

Природата й е такава.

Предизвиквана я тя като такава от самия Творец. Предизвиква я той с това, че твори не нещо друго, а свобода от свобода. Твори всъщност из от собствената си свобода нови простори свобода. В тях той е първи техен жител, първи техен обитател.

Самотник.

Но за кратко.

Защо?

Защото в творенията на Твореца – музикални произведения, стихове, разкази, романи, картини, скулптори, технически изобретения... – тези нови простори свобода стават земни. Стават социални. Стават достъпни за другите. Населяват се от тях. Използват се от тях. Като Огъня на Прометей, на мислещият предварително! – това означава името на този древногръцки бог-титан.

Прометей, който е „научил хората да строят жилища и да добиват метали, да обработват земята и да плават на кораби; научил ги е на четмо и писмо, да гледат звездите и пр.“.

Научил ги е на свобода.

Така именно във вътрешната си самота Творецът като същи Прометей приобщава и е приобщен.

***

Външната му самота е относителна.

Сам той си я налага като необходима. Необходима му е тя, от една страна, като атмосфера за придобиване на майсторски умения, а от друга страна като условие за постигане на майсторска изработка на своя творчески продукт.

В майсторството прозира неутолим стремеж към съвършенство.

***

Творецът е властелин в своето царство на свободата.

Творческите му продукти даряват свобода и съдържат в дара си власт, която освобождава човека от перфидните форми на земното робство.

Тази власт, нека да я наречем сега „власт на свободата“, плаши властелините на заробващото земно царство.

Плаши ги, защото тя им отнема властта да заробват; прави ги безсилни; лишава ги от инструменти и мотиви за ограбване на другите; принуждава ги да работят, а и да опитват да творят...

Ето защо на Твореца може да му бъде наложена изолация.

Не самота, а изолация – социална, икономическа, политическа, друга, включително физическа.

Налагат му я тази изолация властелините на земно царство, на държавата.

***

Изолацията може да бъде насочена както към плътския човек у Твореца (в нуждата му от хляб и социална реализация), така и към неговите творения (в тяхното външно разпространяване). Иначе самият същински Творец у човека не може да бъде изолиран. Не могат да го изолират, защото той – като твори свобода от свобода – бездруго приобщава. Включително тези, които се опитват да го въведат в изолация.

***

Формите на изолация на Твореца чрез плътския човек у него са познати – отнемане или на средствата му за живот, или (което е все същото) на възможността за тяхното придобиване; принудително изселване от Родината (Бродски и Солженицин, например) осъждане на затвор и/или на смърт (Вапцаров, например); физическо отстраняване без съд и присъда (Гео Милев, например); а също и други форми, включително психически тормоз и психично фрустриране...

***

Формите на изолация на Твореца чрез творбите му са също познати. Те биват цензурирани, изгаряни, инкриминирани, разрушавани, неразпространявани, премълчавани, омаловажавани, оклеветявани и т. н.

***

Онова обаче, което поначало се знае от Твореца (като тайнство на свободата), а на властелините на държавата им се налага впоследствие да узнаят, е че има и духовна изолация (много по-страшна от социалната), в която в края на краищата сам попада всеки, който чрез оръдията и силите на държавата (и/или на обществото, и/или на църквата) е подлагал на социална изолация (политическа, икономическа и културна) Твореца на свобода от свобода...

***

Защо това е така!?

Защото „историята на всички досегашни общества – както пише и както истинно е видял из от недрата на човешкия дух (разум-творец) Хегел – е история на развитие на принципа на свободата“.

Същото като живот в тайнството на свободата е видял и Никола Йонков Вапцаров:

... бронирахме живота си така,

че сложиш ли му

прът във колелата –

ще счупиш своята ръка... (Завод)

 http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/8-vladimir-lukov