"Равнодушието е паралич за душата - прeждевременна смърт." /Чехов/

Тези думи на Чехов мислено ни връщат доста назад във времетона Данте и неговия "Ад". Първият ренесансов поет заклеймява равнодушието като поставя "безразличните" в предверието на ада. На въпроса, който отправя към своя учител Виргилий - "Защо са тук?", Данте получава кратък и точен отговор:

"Прогна ги Бог от небесата ясни,

но и самият пъкъл ги не ще,

защо не са били и в злото страстни..."

Великият флорентинец Данте Алигиери, който винаги е имал ярко изразена гражданска позиция, не може да остави ненаказани тия, които в своя земен живот са търсили само спокойствие. Католикът и хуманистът Данте определя за тези "грешници" наказание, което е напълно адекватно за тяхното житейско поведение - нерекъснато да бъдат преследвани и жилени от стършели, които дан не им дават минута покой. Този покой, който те са преследвали на земята....

Големият руски класик Чехов също осъжда равнодушието, като го налича "паралич за душата". Какво друго би означавал този паралич, освен неспособност за пълноценен духовен живот, който естествено води до ранно настъпваща смърт. И тук не става дума само за физическа смърт - тя не е толкова страшна, защото често идва бързо и безболезнено. Тук става дума за загиване, и то преждвременно, на духовното начало у човека, това, което го отличава от всички земни твари.

Какво представлява духовно парализираният човек? Той не може да мисли за нищо друго, освен за своето вегетиране и за "его"-то си, което е взело връх в духовния му поглед и не му дава възможност да види какво става наоколо. Този духовно парализиран човек е равнодушен към всичко, което не засега личното му благополучие.

В наше време (дали е било така и в древността ?) съществува едно странно, за мен поне, поведение на човека - "въздържал се". Тук става дума не за какво да е въздържание, а за равнодушие, за липса на личностна позиция по въпроси, които не засягат само отделния човек. И това явление "въздържал се" битува не амо в различните "клубове по интереси", но и във върховния орган на държавата ни - Парламента, където народните избраници са длъжни ясно и категорично да заявят своя вот - "за" или "против". Та нали те са изразители на народната воля, на тези, които са ги изпратили да защитават интересите им. Но "представителите на народа" се въздържат да гласуват дори тогава, когато всеки техен глас е от значение за съдбата на нацията ни. Та какъв по-съдбоносен момент може да има от този, когато се обсъжда "Декларация за спасението на България"? Когато се гласува постановката на Декларацията се оказва, че всички са единодушно "за", но когато трябва да се приеме или отхвърли тя като документ, повече от петдесетина "народни избраници", а това в дадения момент представлява почти една трета от присъстващите в парламенталната зала, се въздържат от гласуване.

Оказва се, че видимо присъстваш на заседание на Народното събрание, слушаш какво говорят другите (ако вестникът, който четеш, не е достатъчно интересен, ако лаптопът ти е изключен или разговорът, който водиш по мобилния си телефон не е толкова важен), виждаш какво става около тебе, но си мълчиш или само ехидно се подсмиваш и когато от теб се иска да заявиш котегорично своята позиция чрез положителен или отрицателен вот, ти се въздържаш!..

А какво би станало, ако целият народ "се въздържи" от гласуване тогава, когато се избира нов парламент? Тогава няма да има избран такъв, няма да ги има и т.нар. "народни представители", а народът сам, както иска и както може ще представлява себе си и ще казва тежката си дума ясно - "за" или "против".

И никой няма да му се сърди, че е решил сам да оправя съдбините си...

http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/192-aleksandrina-shahanova