Вчера на път за дома на Татяна Живкова/Жива/ се засякох с Огнян Стамболиев, не само един от най-добрите ни преводачи-романисти, но и изящен ценител на българската литература, а в дома на Татяна, да е жива и здрава и да сияе ореол около името Татянино, се видяхме и с доц. Руси Русев, може би най - работливата пчеличка  в днешната русенска литературна нива...Стана въпрос и в двата ни кратки разговора за литературния живот в Русе..Впечатли ме откровението на Руси относно реакциите на наши преподаватели от ВТУ"Св. Св. Кирил и Методий", че е неприемливо и доста пресилено името на проекта "Литературен Русе", по -добре и точно , а и възприемливо би било:" Литературният живот в Русе/от 1878 - до днес/...Не искам да споря, затова и реминисцирам в момента, препрочитайки си една моя отколешна рецензия/отпреди повече от четвърт век/, публикувана в литературната притурка"Светлоструй" на тогавашния вестник "Дунавска правда"..В днешния правоприемник "Утро" няма ни литературна притурка, ни се появяват рецензии за книги, но има....криминалстика...

                         

                                      ПРИСЪСТВИЕТО НА ТВОРЕЦА

      /Емил Немиров,"Добри Немиров/спомени от един свидетел на неговия живот/ 

             С днешно посвещение на Огнян Стамболиев и доц. Руси Русев

    Добри Немиров е от най - интересните и колоритни личности в културния ни живот в периода между двете световни войни.Но неговата посмъртна творческа съдба е твърде показателна за поколението творци, което литературната ни наука твърде прибързано заключи в пожълтелите страници на историята. Подобно на своя събрат в поезията Теодор Траянов/ с който случайно са родени в една и съща година и напускат земния си път по едно и също време/1883-1945/, когото някои от съвременниците му смятат за един от най - значителните ни поети, така и Добри Немиров е считан за един от най - талантливите ни белетристи/Иван Шишманов, Асен Златаров,Никола Атанасов/, а неговият роман "Братя" е определян като втори връх след "Под игото"/Михаил Арнаудов, Симеон Радев/. И както авторът на "Български балади" и "Романтични песни" потъва в забрава скоро след смъртта си, така и Добри Немиров, въпреки двете издания от "Избрани произведения"/1960г. под редакцията на Георги Константинов и 1982г,с редактор Алберт Бенбасат/

 и няколкократното преиздаване на очарователната му детска книга "Когато бях малък", е подминаван от нашето литературознание. Но докато интересът към Теодор Траянов се възражда в последно време, то литературната дейност на Добри Немиров/ с изключение на краткия очерк на Георги Константинов в "Писатели- реалисти", С.,1960,стр.236-244 и на някои по - общи оценки в отделни литературно - исторически студии/ е все още "встрани" от погледа на нашите литературоведи.

   Предварително искам да посоча още два факта от житейската биография на Добри Немиров,които са показателни за силата на неговото човешко присъствие.Той е единственият ни писател, на когото приживе е наречена жпгара, а през 1938г., когато го вижда на какъв хал е, неговият приятел от детинство, Жак Елиас, богат търговец, преселил се в Америка, му подарява два милиона, за да облекчи финансовото му положение. С тези пари обаче Добри Немиров основава пенсионният фонд на Съюза на писателите и фонд Йордан Йовков за поощрение на талантливи литературни творци.

   Това малко дълго предисловие бе необходимо, за да се навлезе по- леко в същността на книгата "добри Немиров- спомени от един свидетел на неговия живот", дело на сина му Емил Немиров/1913 - 1979/. Книга, писана с много любов в продължение на тридесет години, но която за съжаление авторът не можа да види издадена приживе. А изследвания от подобен род са необходими и ценни, защото хвърлят светлина върху личността на твореца, пресъздават атмосферата в която той е работил, на са създават и особено пишат трудно, защото трябва да се преодоляват ред препятствия. Да пресъздадеш личността на твореца,да проследиш обективно онези моменти от живота му, които дават най - вярна светлина за творческите му вълнения, предпочитания и граждански позиции, да присъства споменът, без да се налага авторовото "аз" при преценката на творческото му дело, е трудна задача, но е гаранция за успеха на подобен труд.

   Всичко това е постигнато в книгата, която завладява читателското съзнание с вълнуващия разказ за Добри Немиров. В първата част много пестеливо и точно се възпроизвежда родословието на писателя, детството и младежките идейни търсения/свързани с Русе/, трудните начални стъпки на литературното поприще и по - сетнешното активно участие в литературния живот.

    Тук му е мястото да споменем, че писателят е един от учредителите на Писателския съюз през 1913 г., дългогодишен негов секретар, а през 1937- 1942 г. и негов председател. Добри Немиров е крупна фигура в цялостния културен живот на страната. Той е основател на известния в нашата история Театър- студия, директор на Дома на изкуствата и печата, изнася редица сказки по литературни, културни и обществени въпроси във всички краища на отечеството.

    В тази първа част, озаглавена "живот, творчество, епоха", писателят е показан  и в семейната си среда,, отбелязана е неговата изключителна взискателност към творческия труд, отношението му към всичко, което го заобикаля.

    Втората част, "Сред събратята по перо", проследява отношенията на Добри Немиров с най - видните творци на времето:Иван Вазов, Пенчо Славейков, Константин Величков, Александър Балабанов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Теодор Траянов, Антон Страшимиров, Кирил Христов, Тодор Влайков, Михаил Арнаудов и редица други, негови оценки за тяхното присъствие в литературата ни. Тези малки миниатюри ни дават възможност да почувстваме дъха на едно отминало време, да се приобщим към творчеството и личността на писатели, които уж са ни познати, а малкото, което научаваме тук за тях, не само допълва представата ни, а и доказва, че, че винаги можем да погледнем и видим от нов ъгъл, в нова светлина, доказани литературни стойности и величини.

   И все пак, ако съществуват несъгласия, то те са свързани с предговора на книгата"Съдбата на осъзнатия синовен дълг от Алберт Бенбасат и Йордан Каменов, осъществили и литературната обработка на текста.Едно от техните твърдения би ни отвело в погрешна посока- че Добри Немиров е едва ли не пренебрегван автор,че спомените на някои негови съвременници създават невярна представа за "елегантния бониван". Авторът на трилогията "Братя", Първи бразди", "През огъня" няма нужда от реабилитация нито като творец, нито като гражданин. И ако все пак книгата ни навежда на размисли , и то съвсем нерадостни, то е , че все още нямаме значително литературно изследване, което да обхване, както живота на писателя, така и особеностите на неговата поетика .

   А дългът пред твореца и съгражданина Добри Немиров ни задължава да не предаваме това крупно дело на забрава

  10.10.1987 год.

  П.П.Не зная, може би са прави нашите някогашни преподаватели от Университета, че е по- добре да се съсредоточим върху наименованието " Литературният живот на Русе", а на не " Литературен Русе", но за мен  това не е от изключително значение, защото литературният живот в Русе, може би в определени моменти да е  поутихвал, но никога не е пресъхвал, а връщането и препрочита на нашата литературно - критическа рецензия е доказателство, че никога в живота на русенските творци не са тегнели нито табута нито пък специални предписания за писане...Всичко, всичко зависи от личността, затова предпочитам да се заровя отново в творчеството на Добри Немиров и да препрочитам писмата на Елка Немирова, отколкото да се зачитам в днешните ни скъпо платени, но народнобезчуствени писатели....Всъщност това е и веруюто на русенската секция на Съюза на Свободните писатели.

  13.01.2014 год. 

http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/188-atanas-ganchev