Горяща къпина

 

Обичам те, знаеш ли ?

Да, точно теб. Чудакът без граници.

Човекът на ярост.

Обичам това изпитание

да оставам и намирам пролука.

Най - щастливи сме двамата,

като цъфнал пожар в къпина.

Даже когато си лягаме

осморно завъртаме тягата.

 

Бесим който посяга,

качваме люлки за децата си.

Боси , боси сме.

И земята е свята !

Тази земя е наша.

Каквато - такава.

Целувам те , чуваш ли,

там,

по най - звучната рана .

Горящи къпини сме .

Други изгарят.

Ние оставаме.

Винаги двама.

 

***

Не се тревожи за нищо .

Просто тръгвай - търси черешите

По ушите на диви момичета .

Там целувай , там обичай .

Докоснал кората на дървото .

Там - не се тревожи за нищо .

Все така замаян остани .

Почти завинаги .

После се събуди .

Тук съм . Дивата .

Вишна .

Не се тревожи .

 

***

Aко те удари с крилото пеперуда ,

свий се ,

скрий се в прашец на цвете ,

докато отмине мисълта да й отвърнеш .

Aко те удари с крилото пеперуда -

заметни с коса ,

вплети я в себе си

и ще утихне болката , че е на светло .

Ако те удари с крилото пеперуда ,

която са ранили тръни -

изтръгни сърцето им с принуда

и им дари завеки свойто .

Ако те удари с крилото пеперуда -

слей се с удара -

вселената целуваш .

 

***

Литературата като литургия.

И когато мълча е молитва.

И когато пия непоискана чаша

внимавам, много внимавам

нищичко да не остане...

 

Валентина Щайн, Берлин

http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-3…/973-valentina-shtain