СТАРЕЦЪТ

В тревата дълбока... по гръб.... под черешата...

в сини пролуки се вглеждам... И капят

отломки небесни направо в сърцето ми...

...

Но трепват листата, а с тях и душата ми -

откъсва се сякаш от мен и полита

нагоре със слънчеви волни отблясъци...

 
Сини простори в тях се разлистват...

...

Замаян от волност, опитвам да стана...

И ставам... С небесната тежест, с която

и Земята от мене си иска своето...

 http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/8-vladimir-lukov