Марияна Кадемова е родена на 21 септември 1944 г. Завършила е Българската държавна консерватория. С литературна работа се занимава от 1973 г. Пише стихотворения, миниатюри, есета, разкази, афоризми, приказки, диалози. Първата й книга "Измерения" излиза през 2002 г. Следват я "Прагове","Вяра", "Рождение" и "Поздрав, Александра". Удостоена е с Наградата на Съюза на свободните писатели в България "Народни будители 2004". Удостоена е с Награда от Министерството на културатаза постигнати високи творчески резултати и принос в развитието на българската култура по случай 24 май, Ден на българската просвета и култура ина славянската писменост. Изявява се в областтана художественото слово.
ДВАМА
Провирам се
с непознатата материя.
Провираш се
с тъмнината,
тръгнала оттук.
Все още ходът ни е
ход към връхна точка.
Все още силата,
равностойна на лост
и на прът,
като че съществува
случайно.
Малкото е пощадено
от унищожение,
съвест и памет
са наименования не само
за тук -
заставаме пред съвестта
и пред паметта си
и забавяме дъх...
Аз съм далеко
от безразличието,
ти си далеко
от спасението,
безразличие и спасение
се ослепяват взаимно,
а правото да бъдем чеда
на своята мечтателност
продължава напред;
ако синовете заминат,
спасението ще бъде ли
източено до дъно?
Стъпвам на дъно
от прегрешения.
НАДЕЖДИ
Майка ми се грижи
за камъка и за ръцете,
които са топли.
Камъкът и ръцете
съживяват надеждите си,
а надеждите привикват
клетниците
да насядат под високия
свод.
Майка ми провлачва
кълчища за ризи
и държи стиската сено,
наречена да се очиства
от небрежните мушици.
А останалите мушици
се опознават,
за да...
Спасителен пояс плува
сред всекидневието ни.
БЕЛИТЕ КЪРПИ
Вече оглеждам дървото
за пъпки,
а пътят пред пъпките
е само гладък -
гледам на подвижността
като на отделно
създание,
опознавам състоянието,
с което сме прегърнати
сега.
Разтварям сили
за спасение
и виждам на бъдещето
белите кърпи
как съпровождат хляба,
запътен към всички.
СТРАХ
Гора от мисли.
Принизяване на свят.
Неизбежност
за свободната ми крачка.
Провиждам в кристалче
на глас,
провиждам в кристалче
на дума,
провиждам в кристалите
на стремителните чела -
н я к а к ме е имало
и н я к а к се е
крепяла цялостата ми -
измивам новодошлия страх
и оставам под течащата
вода.
АЗ
Раста слаба на вид.
Растежът ми обезсилва
пламък.
Пръстта ме гледа
внимателно-строго,
а ти преместваш
товара си
на по-топлото рамо.
Птиците пускат
трохички -
аз да се грижа
за тях,
аз да се удивявам,
че са с една душа.
Дишам, а до мен
друг живее моя живот.
