***
Камерна пиеса в ябълкова есен.
Тиха нежност в звуците на Бах.
Сякаш нейде тъжни Жулиети
чакат своя мил със страх.
Сякаш тъй далече - в Ренесанса –
катедрала гордо се виси
и ръка в ръка със Санчо Панса,
Дон Кихот закриляме в беди.
Сякаш толкова неземно е небето,
с реактивни, тънички следи,
сякаш ни е чуждо битието,
на скептик към всички красоти.
Есента в звуците се лее.
Листопад в ушите ни звучи
и усещаме, че още в нас живее
тоя устрем на Икар
да полети.

***
Тетивата на деня се скъса.
Бавно рони мигове нощта.
Сянката - неугледна и къса,
сгуши се в моите крака.
В лунна паяжина, с две надежди,
тръгнало е утрото към мен.
И мотае свойта прежда
Ариадна след деня студен.
Ариадна хоризонта къса
и навива глухото кълбо.
Бедни и сломени - тук са:
вяра, радост, зло, добро.
Само утрото ще ме догони
в пътя ми - помръкнала тъга
и на цъфналите клони
може би ще спре дъга.
Ще обагри в розово земята,
в лудо алено ще заблести
и пред слънцето земята
ще прошепне: "Идваш ти!"


***
Нужен си ми.
Не като вода
и не кат хляб,
а като топлина,
като усмивка,
като радост,
като светлина,
като екстаз
сред сивотата на деня,
като топъл дъх,
като мечта.
Като начало,
като плът.
Нужен си ми.
А аз на теб не съм.


***
В най-хубавия ден, в най-хубавия час,
едно дете ме прегърна и тогава аз
тръгнах не по тротоарите, сивите,
а по класовете на нивите.
Пихме дъждовен сок,
ядохме облаков сладолед
и снежинки хвърляхме по главите си.
После слязохме на земята да питаме:
- Колко мига остават
до вечерния звездопад;
- Къде е най-близкият лунапарк,
ще победи ли добрият юнак
и дали ще има война.
Хукнахме към пързалката и тогава едва
се загледахме с любовта на света.
Бузките и нослето целувах за лека нощ,
и с ръка махах от въздушния мост
на нашата надежда,
на вярата, на песента.
И се усмихвах - щастлива,
невероятно добра.

***
И пак е лято.
Есента
смутено зад прозорците
наднича,
ятата правят гроздове
по жиците
и към усмивката
на слънцето политат.
И пак е лято.
Душата
за урожай богат
привично се подготвя,
изстрелва се нагоре
към небето
и пада в очите ти,
открила своята котва.
В лятото на любовта.

https://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/1239-2024-09-03-13-07-02