ПРЕЗ ГОЛГОТА
Продадох те! Продадох те Христос,
за двадесет пари на Рождество!
Не стигна от рибата за нас,
ни хляба с обич месен, вместо с квас
Изписах те върху дърво – липа.
Релефа ти предадох със длета;
от тръни ти изплетох и венец;
цветя сляха в ореол златист прашец...
Извисих те през Голгота до Отца
и те продадох. Моите деца-
на връх на Рождество да имат хляб
и празничните постни ястия...
Все още имам в тебе вяра –
нали към златен век върви България
и може да е Рая на Земята
с безбройните блага богата.
И няма място за мизерия,
несвойствено за златна ера е.
И най-лошото е, че не знам
какво мога утре да продам.
За да живее днес духа,
за безсмъртието му в живота
цена или предимство
е Голгота?
КУТИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ
Румънката свири романси
на улица шумна за дансинг,
приседнала сред тротоара.
До нея в количката стара,
заспало детето невръстно.
В сърцето ти болка се пръсва.
Човешкото в теб щом танцува
те няма поне да гладуват.
Свири! Не! Не спирай Мария!
В картонената ти кутия
ще има за вас със детето
от българи-дар от сърцето.
Румънката май е разбрала-
ще свири България цяла,
как стихват прекрасни романси
сред голите с гол реверанс и...
Тъй както дойде, си замина
от нашата клета Родина-
жените все с име Мария-
и трябва… Каква ли кутия?
ПРОЛЕТ - 2001
О! Нямам време да те видя, Пролет!
Не ми остана дъх да дишам
на воля в птичия ти полет,
а камо ли да те опиша!
Разбира се, че много ти се радвам!
Поредна теб, съм доживяла,
но как сега да пея до забрава,
тъй както някога съм пяла?
Изгърбих се във къра над лехата,
да има стръкчета от лука с хляба –
останалото е в душата,
но то на никого не трябва!
Прокудиха се надалеч децата
по континенти чужди
да търсят шансове в съдбата,
подгонени от свои нужди.
Голтак на всеки ъгъл проси:
стотинки стискам във юмрука-
пресмятам пред краката боси:-
за него хляба, а за мене – лука!
Какво излезе, моя пролет бяла,
дошла над мене и лехите с лука:
ще кажа, че съм тебе доживяла
и с тъга се радвам, че си тука!
https://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/1230-2024-05-22-10-12-25
