ОСТАРЯВАНЕ НЯМА

Когато очите не искат да видят…
Когато ушите не искат да чуят…
Когато сякаш видял си целия свят…
Знай, остарял си, знай, остарял си.
Животът не се връща назад.
Когато в сенките не виждаш
нищо красиво,
от птичите песни изпитваш тъга.
Знай, остарял си, знай, остарял си,
и затова само ти имаш вина.
Въпреки всичко не спирай
да вярваш в утрото синьо
и спри да умираш в нощта.
Остаряване няма, остаряване няма,
когато вярваш в живота
и в очите се вижда все красота.

ДЕТСТВО

Детство мило и вълшебно…
Все ме връщаш там
във време за сърцето ценно…
Там, на село, в къщичката стара,
пълна със спомени за дядо и за баба.
Толкова глъч, игри и смях,
детство пълно с мечти, без страх.
Сега, когато обърна се назад,
искам в миналото да се върна аз,
защото детството е ценно там, когато вече си голям.

НЕПРЕЖАЛИМИ ДЕДИ

Към старите снимки поглеждам…
Умислен с насълзени очи,
спомени мъдро подреждам
за моите непрежалими деди.
В дни като този, когато празнувам…
се сещам за едно отминало време,
от което още боли.
Обичта бе обич в онези отминали дни
с моите баба и дядо, до късно смях,
веселие, глъч и игри.
Сега, когато вече ги няма,
и комина на къщата стара
не пуши, но пламък вечен тлее
в нашите мъчни души,
че няма кой да ги стопли,
в тез дни – мрачни и трудни,
зад ъгъла бунтове, десетки войни.
Народа ни страда, сърцето скърби,
за утрото синьо на село,
за наште непрежалими деди.
Сега небето е бурно,
животът веч не кипи,
очи просълзявам,
душата своя на прага на празната къща оставям,
в която любовта след десетки години,
все още тупти.

ПОМНИШ ЛИ

Помниш ли, когато беше хубаво?!.
Усмивката ни беше някак истинска.
Ти гледаше ме влюбено,
а аз летях във времето назад изгубено…
Помниш ли, че каза ми го някога…
Ще дойде друго… и тогава
обичта и вярата ще изместят лъжата, изневярата.
Тогава аз не ти повярвах…
мислих, че е глупаво да вярваш
в онази чистота и правдата.
Помниш ли, когато беше хубаво?!.
Тогава радвахме се развълнувани,
че сме толкова истински и влюбени.
Помниш ли, че казах ти „Обичам те!”
и те погледнах превъзбудено
и разбрах, че нищо между нас не е изгубено.
Помниш ли, когато беше хубаво?!.
И вече не скърбяхме за минало във времето застинало.
Сега сме ти и аз и времето за нас е хубаво.

https://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/1227-2024-04-23-17-01-29