ЩОМ ТЕ ДОКОСНА

 

Нямаше смисъл, любима, от твоята клетва -

бягаща малка сърна по високия хребет:

зад хоризонта нашият поглед не стига.

             Изгревът носи загадка и отговор верен.

             Утре ще съмне и истина нова ще блесне,

 

а по яйца пъдпъдъчи росата ще плаче.

Някъде охлюв ще влачи къщурка от спомени.

А колибарка на рамото с шарена стомна

ще слуша с унес далечният плач на кълваче.

 

          То слива момини скърби и изворен ромон.

          Себе си търся в песни и аз да намеря.

 

Няма ме в тях, има ме в малка интрига.

 

Ала ми стига да бъда на тебе потребен:

щом те те докосна – Вселената в мене да светва...

 

 

 

ПОМНИШ ЛИ БЯЛАТА ВЕЧЕР?

 

Помниш ли бялата вечер с тъмното вино?

Пълната кана изпихме с неистова жажда.

Песен заченахме и ето, че песен се ражда –

песен, с която потъвахме в бездната синя.

Смеси се старото вино с младата кръв,

сляхме се с тебе в безкрайната нощ на декември.

Пееха чашите като разлистени дебри –

ехо от рев на лъвица при срещата с лъв.

       Нямаше вече ние кого да излъжем.

       Истини скрити телата ни търсеха дълго,

       а през стъклото ни гледаше лунния въглен

       как в мимолетното щастие себе си пържим.

Нашите мисли поникваха много дълбоко –

търсеха малката радост във време жестоко...

 

 

РИМА

 

В щипка за пране обядът висне,

а викът на чайката, отсечен

пада под напечената стряха.

Лятото като вълна ще плисне.

Бреговете още са далече:

носи се към тях вълната плаха.

         В песента, която ще запея

         светят думи – гроздове в асми.

         Ах, защо не сме съвсем сами

         като в лодката на кея...

Искам зрънце просено от мъдрост.

И от него да поникне клас:

рима във живота ми да бъдеш,

а в утробата ти семе аз...

 

https://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/52-nikola-strandzhanski