85 години от рождението на големия румънски и световен поет

ПОЛЕМИЧНА ПОЕЗИЯ

Марин Сореску /1936-1996/ е сред най- интересните румънски поети. Лауреат на редица национални и международни награди / сред тях от Румънската академия, „Хердер”, Виена и „Струга”/, превеждан почти в цял свят – от Чили до Япония, той бе и блестящ драматург, есеист и критик с голяма ерудиция и оригинална мисъл. Някои от критическите му книги – „Трактат за поезията”, „Безсъници”, „Леко, с пианото по стълбите” - достигнаха забележителния успех на поетичните му сборници: „Единствен сред поетите”, „Смъртта на часовете”, „Облаци”, „Въглища”, „Кладенци в морето”, „Смъртта на Дон Кихот”, „В Лилиеч”.Освен това, Сореску бе и много силен драматург. Много от пиесите му: „Рибарят Йона”, „Клисарят”, „Нерви”, „Лоно или Жаждата на солената планина”, „Третият кол или Дракула” бяха поставени на редица европейски сцени, стигнаха и до Бродуей.

Поезията на Марин Сореску е съвременна в пълния смисъл на думата – асоциативна, с много оригинални, неочаквани метафори. Метафоричността на богатото румънско народно поетично творчество е повлияло силно на тази на пръв поглед делнична и семпла поезия. Често той търси неподозирани гледни точки, за да ни провокира, да постигне живост, конкретност на изображението. Повечето от тези стихове са скрити под маската на сатирата и иронията, но в тях откриваме и трагичната гримаса на поета, който наблюдава и коментира съвременния свят, човешките отношения, търси измеренията на живота и смъртта, на съдбата, на саможертвата в името на другия…

 

13 СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ МАРИН СОРЕСКУ

В ПРЕВОД НА ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

 

ТЪРЖЕСТВЕНО

 

Всички мои ръкописи

отнесох на полето.

Изорах го дълбоко с плуга,

а после ги посях.

 

Зачаках какво ще поникне

от тези мои мисли,

радости, скърби, надежди.

Мина цяла година.

 

Сега бродя по черното поле,

неспокоен, очакващ –

поне една буква

да покаже стръкче.

 

Вярвам:

някой ден полето

ще запламти, ще грейне!

Ще закрача и аз по него –

с венец окичен – като Нерон!

 

 

КАТО СЕ ВСЛУШВАМ В ХОРАТА

 

Като се вслушвам в хората

Които минават край мен,

малко по малко се опитвам

да натрупвам запаси от знания.

 

Но като че ли твърде много са:

съюзите, междуметията, предлозите,

за да могат тези връзки

здраво да ни свържат.

 

 

АДАМ

 

Макар да живеел в рая,

Адам бил доста притеснен –

разбирал, че нещо му липсва,

но не знаел точно какво.

Тогава Бог взел едно от ребрата му

и сътворил Ева.

Чудото се харесало толкова на Адам,

че той веднага започнал да опипва

съседното ребро

и да си представя колко нежни са гърдите,

как прелестно са закръглени бедрата.

Така пред него се явила новата Ева.

В същия миг тя започнала да черви устните си,

сякаш се намирала пред огледало.

Какво да се прави, животът е такъв!” –

въздъхнал Адам

и си сътворил още една Ева,

после втора, трета, четвърта...

Само за миг да се махнела

последната Ева

/ да отидела на пазар или разходка/,

и той изваждал от междуребрения си харем

нова Ева.

Накрая Господ забелязал

това разюздано и нагло творчество

и призовал Адам при себе си,

наругал го здравата

и го изгонил от Рая –

за привързаност

към сюрреализма.

 

 

ДВУКРАТНО

 

Аз гледам на всичко в света –

двукратно.

Най- напред, за да се радвам,

после, за да тъгувам.

 

Чувам как короните

на дърветата

се смеят,

а корените им

плачат горчиво.

 

В своя изгрев

слънцето

е все тъй жизнено

и младо.

По залез –

бързо загива.

 

В тези две корици

светът е безупречно подвързан.

А там се събира всичко,

което обичам и чета

двукратно.

 

 

ЕДИН ДЕН

 

Един ден

ще стана от масата,

за да избягам от думите

и от вас.

Изобщо от всичко и всички

на този свят.

 

Очите ми ще стигнат чак до планината,

но аз ще продължа отвъд нея,

за да остане зад мене тя.

След облаците ще тръгна,

додето и те не останат зад мен.

 

И на слънцето ще обърна гръб,

на звездите, дори и на Вселената...

 

 

СЕНЕКА

 

По залез слънце, каза ми Нерон,

трябвало да си срежа вените,

но още е обяд

и ми остават четири- пет часа.

 

Какво да правя?

Писмо прощално да напиша

на моя верен Лукулус?

Нямам желание...

На цирк да ида в Колизеума?

Не се нуждая нито от хляб,

нито от зрелища.

 

Ето, че мина час.

Остават близо четири.

Водата вече пълни ваната,

прозявам се и гледам през прозореца –

ето го слънцето,

последният за мене залез

наближава.

 

Ах, колко ми е скучно.

 

ЛАОКООН

 

Синът е застанал зад бащата

и го дърпа с всички сили,

а костите им пращят

до спукване.

 

Бащата се е хванал за брадата си,

а може би за шията си,

напрегнал е мишци

и тегли нещо

с титанични усилия.

 

Само дядото

няма за какво да се хване.

Пред него –

празно пространство,

няма и друго тяло.

 

Започва да плаче,

стиснал здраво в ръце –

топка,

почти кръгла.

 

 

ХИМН

 

Корените на дърветата

всъщност са светци,

слезли под земята,

където се молят на колене.

 

Отвън остава

ореолът им -

листата, цветята...

 

Ще дойде и нашият ред

да станем светци

и да се молим на колене -

да остане тази Земя -

вечно кръгла и благословена!

 

 

ЧАС

 

Час,

в който нещата,

уморени от премного смисъл,

заспиват

като страж,

подпрял се на копието си.

 

Стени и тавани,

Небе и Вселена,

не отпускайте цялата си тежест

върху мен.

 

Държа се за една- едничка

дума,

а тя вече променя

смисъла си.

 

 

ШВЕЙК

 

Преди да ги подбере

Смъртта изпрати всички от набора

на щателен медицински преглед.

Провери коленете им с дървено чукче,

накара ги да кажат „тридесет и три”,

попита ги имат ли кариеси по зъбите

и от какво биха искали да умрат:

от сабя или от рак?

После им зададе и други въпроси.

 

А Швейк отговори на всичките

с неговото: „Целуни ме отзад!”

 

На всеки преминал прегледа,

Смъртта поръча да се яви

за Оня свят –

свежо избръснат

и да си носи суха храна за три дни.

Там щяла да им даде дрехи и оръжие.

После им дръпна дълга реч

за жизнените интереси на мъртвите

и призова да се сражават за тях.

 

Само храбрият войник Швейк

стоеше настрана,

опрян на ръждясалата си пушка

/ от Първата световна! /,

и на всички аргументи на Смъртта

отвръщаше неизменно:

Целуни ме отзад!”

 

КОМПАС

 

Морето е огромен компас.

Изнервени риби плават в него

и сочат Север.

Всяко от тях – това е сигурно –

има своя полюс.

Копнее да го укрепи

и гълта

/ само когато Нептун е разсеян!/

по- малките полюси.

 

Говорят, идвал денят

на единния, научно установения Север,

когато всички рибки –

от първата

чак до последната –

ще заплуват заедно,

в редица,

една подир друга –

към Север – по корем,

към Юг – по гръб.

 

Тогава морските съдове няма

да объркват пътя си.

Ще изчезнат водовъртежите

и с този надежден компас

Земята

ще се ориентира още по- добре

в своето ежедневие.

 

 

АРХЕОЛОГИЯ

 

Изкопавам един пласт –

най- горния.

Под него някаква сянка

копае друг,

отдолу трети,

под него четвърти...

 

И все така –

всичките мъртви и живи копаят,

трескаво търсят

все по- надолу.

 

Удари на лопата

се носят дотук чак

от другата страна на Земята.

 

Човечеството копае

неуморно –

археология!

Аз пък намерих

само един камък.

И това е всичко –

под това Небе.

 

 

ОХЛЮВ

 

Охлювът залепи очите си

с восък,

скри глава в гръдта си,

сви се в себе си.

 

Над него остана

черупката –

съвършена материя,

опротивяла му отдавна.

 

Около черупката

дебне останалият свят,

създаден по закони,

които също са му опротивели.

 

А в края на тая

Вселенска скука –

той,

охлювът,

е сам на себе си опротивял.

 

АД

 

Най- непоносимото

в Ада е туй,

че трябва да понасяш

всички страдания –

в най- пълна тишина,

за да се чува

как тлъстеят

праведниците

в Рая.

 

Подбор и превод: ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

  http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-…/379-ognyan-stamboliev