ОТСРЕЩА

Отсреща хоризонтът странен странно се люлее.

Трепти като въжето на гергьовска люлка.

Припламва в здрачът фарът блед като светулка

над кораба сънлив, безмерен... И пред кея

отдалечава се като пламтяща клада светлината.

И в погледът ми грей лъчът на огнена печал,

че аз в живота мравешки до днес не съм видял

света през синия прозорец на Земята...

ЕСЕННО ЗАТИШИЕ

Така е тъжно твоето лице...

Небето е загърнато във синьо.

И меланхолно махаме с ръце

след сянката на ятото отминало.

Оставаме на края на Земята

като забити край морето ножове.

А можехме да тръгнем към Зората,

или със себе си да свършим, Боже!

Иван Бъчваров

Поет, белетрист, журналист, секретар на Съюза на свободните писатели в България и председател на Филиала на съшия съюз в гр. Варна. Роден е в гр. Опака, Разградска област. Живее и работи в гр. Варна. Изпълнява и редица обществени задължения: член на консултативния съвет при дирекция "Култура" в Община Варна, съдебен заседател в районния съд, председател на контролната комисия в Сдружението на гражданските клубове за българско национално единство и демокрация. Автор е на стихосбирките "Диви цветя", "Плаващо море", "Нежност от тоя свят", "Подстригване на активисти", "Неизвестни сияния", "Идвам от любовта", "Нежни светкавици" (2004) и "Заточение на сърцето в рая" (2005). Автор е още на документалната повест "По пътя на героизма" и на романа "Зората им е местожителство", както и на пиесите: "Гърдите на феята", "Сянката на хищника", "Туркинята в другото светло" и "Раят на дяволите". Представен е като поет в български, украински и финландски поетични сборници. Носител е на три национални награди за поезия.