Задавам публично този въпрос като визирам един от любимите ми испански мислители Мигел де Унамуно, който в книгата си „Животът на Дон Кихот и Санчо. Как се прави един роман“ определя именития герой на великия Сервантес като „Испанският Христос“.

Всъщност, задавам го същият въпрос във връзка с това, което днес, ноември 2017 г., става в политическия живот в Испания, в тази обичана от мен страна; което става между Испания и автономната й област Каталония.

Впрочем, дължа много в духовното си израстване на Испания. Освен на Срвантес и Унамуно – и на любимия ми есеист Хосе Ортега-и-Гасет.

И на Лорка, на Антонио Мачадо, на Хуан Рамон Хименес и на други велики испански поети.

И на великите испански художници...

Европа дължи много на Испания.

Можем ли да си представим епохата на Великите географски открития без духа на испанците, без великите испански мореплаватели и завоеватели на Новия свят, на Америка!?

Пристрастен съм към духа на испанците – към техните танци, към тяхната музика.

И само аз ли!

Европа е пристрастена към духа на испанците.

Със сигурност и Латинска Америка.

И хора от другите континенти.

Дон Кихот шества по целия свят.

Прочуто е пътуването му до Барселона и участието му там в Рицарски турнир.

И днес, мисля, Дон Кихот – „испанският Христос“ – (а не Франциско Франко) е призван да участва в нов Рицарски турнир.

В Барселона.

Но къде се е дянал днес Дон Кихот? На път ли е вече към Барселона! До къде е стигнал! Там го очакват! Там трябва да се явят и арбитрите на Рицарския турнир – рицарите от Европейския съюз. Или „Истинските интелектуалци“ на Европа, които според Хосе Ортега-и-Гасет са интелектуалци „въпреки себе си против себе си, неизбежно... по неведома и неумолима Божия повеля“.

Те пък къде са се дянали!

И защо се бавят?

Защо мълчат!

Има арестувани каталонци в Испания. Рицари ли са те или не! Истински интелектуалци ли са те или не! По криминални или по политически причини са арестувани!?

Впрочем, не сме ли именно ние, европейските интелектуалци, твърде, твърде много пристрастени към духа на испанците!?

До степен – да си затваряме очите и устата пред отрицателните му прояви, пред днешните метастази на франкизма!...

Или те не са такива!...

И кой ли да ги определи какви са!

Не видяхме ли "вчера" полицейско насилие в Барселона?

Горко ти, Европа!

Скъп ми е Платон, но истината ми е по-скъпа.“ (Аристотел).

И точно така са ми още по-скъпи – и Платон, и Испания!

И Европа!

06. 11. 2017 г.


http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/8-vladimir-lukov