Като дете в „бежанската“ махала в родното си село Ценово, Русенско, съм живял в условията на „другост“. Местните хора съвсем естествено и непринудено ни определяха като македонци и ни назоваваха македонци. Често самият мен ме идентифицираха като „дете на Гьоргя Македонеца“.

 

Какъвто и смисъл да са влагали моите съселяни в този етноним, същите не се отнасяха като към „другост“ с децата на тракийските или на добруджанските „бежанци“, каквито също живееха в нашата махала.

 

Същевременно в ония мои детски и юношески години самият аз никога не съм преживявал този белег на „другост“ в такава дълбочина, че сам да започна да се идентифицирам като македонец. Напротив, възприемал съм го само като външно поставена върху българската ми кожа дамга – и то само заради това, че потеклото ми по бащина линия е откъм Егейска Македония.

Майка ми е българка.

 

По-късно, с изселването ми от родното ми село, белегът от дамгата, жарната по „кожата“ ми от моите съселяни, изчезна.

 

Добре, ама, сега, както се казва, на стари години и такова зло пиле ме окълва – започнаха да се опитват някои зли човечета да правят ревизия на тестисите на дедите ми. Бил съм „македонско мекере“, защото съм поддържал по „македонска линия“ председателя на Съюза на свободните писатели в България проф. д-р Стефан Влахов – Мицов. А той, виждате ли, бил „македонист“, „предател“. Срещу това „поддържане“ книги ми издавали в Македония, мои стихове публикували там, а роднини съм имал там...

 

Да, така е, кръвни роднини имам в Република Македония – каквито имам и в Гърция, и в Турция, и в Германия, и в Канада, и в САЩ, и в Австралия... Семейството на малката ми дъщеря живее вече в Лондон, следователно, и в Англия имам кръвни роднини...

 

Тогава, питам се, защо няколкото зли български пилета ме кълват само по „македонска линия“, защо не ме кълват например по „българска“ или по „гръцка линия“! В Гърция моите братовчеди доброволно или доброзорно се идентифицират като гърци, гръцки имена имат. В Република Македония – като македонци. В България – като българи. В САЩ, Канада, Австралия – свобода; съответно – и като американци (австралийци), и като македонци. В Турция братовчедът ми се идентифицира като българин.

 

Обаче, злите и завистливите български пилета искат да ме накарат да се чувствам виновен за произхода си само по „македонска линия“ - защото, виждате ли, по нея „линия“ се изявявам като поет и по нея „линия“ съм поддържал председателя на ССП (а това, че се изявявам само и главно по „българска линия“ като поет и писател – официален мрак и мълчание).

Какво е моето оправдание?

Не възнамерявам да правя такова.

Няма какво да оправдавам – нито пред себе си, нито пред когото и да е.

 

За духом просветлените, обаче, както и за истинските си български и македонски приятели, както и за българските и за македонските си роднини, ще кажа само това, което установява принципно и хуманно в своя труд „Залезът на Запада“ големият немски културолог Освалд Шпенглер.

 

„От двама братя – пише той – единият е швейцарец, а другият на същото основание немец и това не са учени понятия, а исторически факти. Защото народът е една взаимовръзка, която се осъзнава.“

 

Исторически факт е, че в рода ми има осъзнати със сигурност българи, гърци и македонци. И аз няма да съм този, който ще се хване на въдицата на злите и завистливите български пилета, за да правя после сам ревизия на тестисите на дедите си. Нека те да я правят – щом се чувстват „достойни“ за тази „важна“ за тях работа.

Те обаче е добре да знаят следното.

 

Първо. Стефан Влахов – Мицов няма нищо общо с издаването на първата ми стихосбирка „Провидения“ (2006) в „Републиката на поезията“ (Л. Левчев) Македония.

 

Общо по издаването на тази моя стихосбирка имам само със издателя си Бранко Цветкоски – един от днешните значими македонски поети и издатели, който, впрочем, откъм 2000-та година насам е представил вече чрез издателството си „Макавей“, гр. Скопие, пред македонската културна общественост десетки съвременни български поети и писатели – и по българска, и „по македонска линия“ (П. Караангов, Венко Евтимов и Ев. Евтимов, например).

 

Второ. Със Стефан Влахов – Мицов „по македонска линия“ имам точно толкова общо, колкото има и злото и завистливото българско пиле, което ме кълве напоследък, а също и колкото общо могат да имат и другите поети и писатели – членове на Съюза на свободните писатели в България, които наистина сме представяни като творци в македонски литературни издания чрез творческите контакти на проф. Стефан Влахов – Мицов.

 

Общото ми „по македонска линия“ с Мицов прерасна и в това, че и аз вече имам самостоятелни творчески контакти с поети и писатели от Република Македония. А и без него ги имам, защото в самата Македония живеят и мои роднини-изявени творци.

 

Трето. Поддържам председателя на Съюза на свободните писатели в България проф. д-р Стефан Влахов – Мицов, не заради друго, а заради това, че е утвърден – и български, и балкански – за да не кажа още – и световен творец (тъй като е и един от признатите две хиляди интелектуалци в Света за 2000 година). Злото и завистливото българско пиле, което ме кълве „по македонска линия“ (и което опита да прави партия в Съюза ни против него и което месеци наред от една страна с унижения пред мен, а от друга с инсинуации и заплахи, свързвани с македонския ми произход опитваше да ме спечели за каузата си),

няма в себе си такъв творчески потенциал,

нито има подобен на Мицов вътрешно и външно изявяван личностен авторитет, за да иска от мен да го призная като такъв.

А и аз самият отдавна не признавам и не издигам над себе си ничии авторитети.

Признавам обаче, че ценя както качествата и творческите продукти, така и творческия потенциал у другите.

Включително и у злото пиле.

Но да призная и това.

 

Пиша всичко това не толкова заради себе си (по природа съм имунизиран срещу неща – клевети, упреци и други, – които нямат или не могат и да имат вътрешна връзка с мен), а само заради тези мои познати и колеги-писатели и поети от Съюза на свободните писатели в България, които

добросъвестно или недобросъвестно,

волю или неволю

биха се хванали на въдицата на злите и завистливите български пилета, които, нямайки как вече другояче да демонстрират превъзходство, прибягват в унижението си до там, че да правят ревизия на чужди тестиси.

Всъщност, трябва ли изобщо да помисляме за това, че такива хора могат да достигнат някога и до това истинско познание,

че има праг, отвъд който всеки истински творец

е в истински Съюз само със самия себе си

и че той е точно в такъв Съюз

само с подобните на самия себе си!?...

 

19. 04. 2016 г.
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/8-vladimir-lukov