По-голяма фрустрация от това да замиташ следите си и да криеш усърдно онова, което другият преживява открито и не се бои да сподели открито, няма. А още по-голямата фрустрация е тази да класифицираш не себе си, а другия като фрустриран за откритите му естествени преживявания - да избухне например в плач, когато е изпаднал в "колизия на дълга" (като Христо Ботев на "Вола", например), да стаи гнева си (и да заплаче скришом пак като Хр. Ботев "над народен гроб печален"), или да експлодира в гняв досущ като Хр. Ботев "В механата"). Впрочем, малцина са българите от соя на Хр. Ботев, способни на себепознание с необходимата за личното и народностното ни творческо израстване обратна рефлексия. Ако знаеш и чувстваш например, че "геният на завистта е българин" (Елин Пелин), отърси се от това пагубно за теб и всички ни чувство. "Крадливо племе сме!" - заяви с гняв и възмущение по телевизията покойния вече проф. Николай Василев и с това всъщност ни каза обратното - да се отърсим от крадливостта си, ако искаме да ни има като народ във времето... Фрустрираният не беше той...

 http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/8-vladimir-lukov