Говори ми за него съдбата на руския религиозен философ-екзистенциалист и персоналист Николай Бердяев. Два пъти е осъждан на затвор и каторга като сподвижник на марксизма в царска Русия, а после два пъти съвсем за кратко е затворник и в комунистическа Русия като религиозен мислител, несклонен от самия Феликс Дзержински да приеме идеята на комунизма с резултатите на Руската революция от 1917 г.

През 1922 г. Бердяев е интерниран от родината си. От смъртта (според самия него) го спасява това, че е попаднал в списъка на "безсмъртниците" (писатели, философи и творци) на руските комунистически власти.

Днес Бердяев е едно от големите имена в световната философска мисъл - представител на руския творчески гений.

Знаем и Достоевски - великанът на руската художествена литература - как е оцелял като творец със смъртна присъда, а после и като каторжник с наложен му личен режим на „покровителство“ от руските царски власти...

***

На тридесет години, в разцвета на творческите си сили, големият български "безсмъртник" Гео Милев "е брутално удушен с тел" от българските власти.

Вапцаров - разстрелян на 32 г.

Георги Марков - на 49 г...

А колко са "самоубитите" и убитите български "безсмъртници" от принудителното им натикване в мизерията на българското социално и политическо битие, Бог знае, а аз - да не изброявам сега тези, които зная, че ще ми прилошее.

И днес у нас наблюдаваме същото – мизерстващи творци.

Не сме ли способни като народ да излъчим духовни сили, които да бдят и да защищават надеждно от политическите пристрастия явленията-творци в българския културен и духовен живот, а с тях – и спонтанните изяви на българския творчески гений!?...

21 септември 2013 г.