Билингвистичната книга на Надежда Радева „Не съм сама“ / „Nu sunt singură “ излезе в началото на 2018 година, под редакторството на румънската поетеса Dunia Pălăngeanu (Дуня Паланджеану). Стихосбирката е издание на русенския филиал на Съюза на свободните писатели. Ако на корицата ѝ и в редакционното каре е посочено „Поезия“, то на трета страница срещам второ пояснение: „Избрани поетични творби“. Предполагам, че авторката е извършила подбора на творбите, съобразявайки се с факта, че ще бъдат преведени. Стихотворенията са 17 на брой: 5 от стихосбирката „Рисувам те в червено“ (2016), 4 – от „Не жена“ (2014), по 2 – от „Лично“ (2001) и „Любовта, от която съм бягала“ (2009), 1 – от „Игра на писма“ (2005), а три досега не са били включвани в книга. Настоящата ми бележка не засяга преводна на румънски език, извършен от Дуня Паланджеану, Адриан Василев, Анка Станева и Надежда Радева, а оригиналните стихотворения – доколко тематично се обвързват едно с друго и доколко те вкупом предават цялост на поетичната книга.

Още първият стихотворен ред („Не съм единствената в този град...“) сякаш трасира очакванията ни за стихосбирката „Не съм сама“. Той е един вид разширен синоним на заглавието. И също така подобно на него поставя ударението върху изповедността – използването на Аз-формата. По такъв начин читателят на обагрените със своеобразна интимност мисли, възприятия, възпоменания едва ли не се поставя в ролята на... изповедник. Той много по-непосредствено се вслушва в приглушеността на поетичното слово: „А вътре в мен се е свряло кокиче“ (*** „Слушах прогнозата“), „В деня, в който забрави, че съществувам...“ („Един ден“), „Докато те нямаше, научих много неща...“ („Докато те нямаше“)... И тук няма нищо учудващо – самото предназначение на Аз-изказа е точно такъв – разкриване до край на мечтаното, несподеленото, изживяното, на съхраненото в сърцето, на онова, което е обжарило душата:

„Ти, който си ме уловил със сърцето

и в лунен танц до бяло ме обагряш,

вземи ме...“ („Магията на любовта“)

или

„На колене

даже да бъда

пред теб, моя любов,

ще се събудя

най-после друга“ („Любовта, от която съм бягала“)...

Разбира се, в поезията на Надежда Радева интимността не е сведена само до отношенията жена-мъж, т. е. до стихове, посветени на очакването на любимия, на въображаемите разговори с любимия, на раздялата с любимия и пр. Поетесата обаче извлича и други нюанси, в които интимното също е част от ежедневието.

„То всъщност си е чист късмет,

ако и на петдесет си още дете

и до тебе е тази, която

те събужда сутрин с чаша кафе“ („Достатъчно щастие“)

и особено

„...докато търсех в указателя

номера на телефона ти...

Някой звънна погрешка и злобно

изсъска в ухото ми име чуждо...

Плаках...“ („Един ден“).

При стихосбирка със заглавие „Не съм сама“ е естествено акцентът да е поставен върху състоянието самота-очакване. За мене обобщението на тази чакаща жена е в стихотворението „Хроника“, където срещам три определения: „като жена, която чака някой...“, „като жена, очакваща надежда“ и „като обичаща жена / и няма никога да го напусне“. Поантата на творбата заслужава да бъде цитирана изцяло:

„Като жена, която чака някой

да улови най-тихия ѝ поглед

с най-нежни пръсти, галейки челото ѝ,

да каже просто „Лека нощ“... („Хроника“).

В първоначалното ми намерение съществуваше и идеята са обърна специално внимание на три стихотворения – „Залез над града“, „Магията на любовта“ и *** („Аз съм много далеч....“) – единствените непубликувани досега. В процеса на написването на критичната бележка обаче то някак си изчезна от само себе си – свидетелство, че подборът в предложените ни избрани поетични творби е сполучлив и че произведения, писани и печатани в различно време, са обединени в своеобразна лирична сплав.

Книгата е илюстрирана от русенската художничка Веселина Камбурова. Допускам, че има творби, които са нарисувани специално за стихосбирката, но има и творби, които са създадени без никаква връзка с нея, но са преценени като подходящи да бъдат част от „Не съм сама“.

Встъпителните думи на Дуня Паланджеану – поетеса, преводачка и редакторка на поетичната книга, са озаглавени „Като полет на Икар в лабиринта на живота“. Запознах се с тях не при неколкократното четене на стихосбирката, а чак след като написах бележките си за нея. Беше ми любопитно са прочета думи на един творец към друг. Чудесен предговор, който е и оценка за поетичните постижения на Надежда Радева (стойностен анализ), и в същото време представя пред румънската читателска аудитория лиричната поетика на един непознат автор от България (емоционално-въздействащи думи): „Животът няма смисъл в самотата – това е посланието на стихосбирката, предложена на любителите на поезията на Надежда Радева – един глас сред плеядата от поетите в българския литературен живот“ .

Премиерата на книгата се състоя на 14 януари 2018 г. в културен център „Йон Виня” в Гюргево на празника на Румънската култура и по случай честването на годишнина от рождението на Михай Еминеску.

http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-0…/307-zhivodar-dushkov
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-…/51-nadezhda-radeva