Книгата "Учебен анализ или прочит на лунна светлина" на Александрина Шаханова е от вида методическа литература и има двояко предназначение - като споделен опит на една дългогодишна учителка по български език литература и като желание да бъдат подпомогнати младите хора (учители в началото на своя професионален път или зрелостници и студенти с подчертан литературен интерес).

Книгата може да се прецени и като сборник от 5 статии, засягащи конкретни учебни въпроси, т.е. тя е в тясна връзка с учебния материал, изучаван в българското средно училище, и от тази гледна точка има задача да подпомогне възпитателно-образователния процес.

Книгата е и от вида "огледало", тъй като част от поместените разработки са писани преди години, носят своята атмосфера и дух, представят облика на мислите от отминалото време и едновременно с това са пречупени през своеобразен ъгъл - какво място биха заели те в съвременното училище.

Заключителният урок на тема „Омир – далечен и близък“ е разработен в статията „Омир под гръцко и под наше небе“. Самото заглавие, предложено от авторката, е реминисценция на мисълта на един от най-добрите познавачи на древногръцката литература Александър Балабанов: „Древната поезия като че ли грее и живее под чуждо небе... и [като че ли] творците ѝ не на нас са искали да кажат нещо, а на своите братя по кръв и време...“. Впрочем мисълта – в по-пълен вариант - Александрина Шаханова предлага да бъде в основата на поставения проблемен въпрос, отговор на който учениците следва да дадат в края на учебния час.

В тази въвеждаща статия откриваме онова, което е в най-пряка връзка с направата на конспект (в случая на конкретен урок, но като модел може да се възприеме и за аналогични случаи): формулиране на целите и задачите на урока, посочване на методите и формата на организацията на учебния процес (беседа с елементи на дискусия, използване на нагледни средства, поставяне на самостоятелно-познавателни задачи), запознаване с плана, а успоредно с това се намират и конкретни указания за работата по всеки един проблем. Включени са и примерни домашни задачи върху изучаваното произведение. Примерно „Вълнуващи човешки съдби в поемата „Илиада“(герой по избор), „Омир и неговото време в „Илиада“, „Какво ми даде Омир чрез „Илиада“. Похвално е, че авторката публикува пространен откъс от писмена работа на свой ученик. Именно този текст е най-добрата илюстрация на нейното верую, че всеки учащ се, независимо от неговите възможности, трябва да бъде насочван към анализирането на литературното произведение, а не да бъде оставян сам да се сблъска с „трудната материя".

По-друг е подходът на Александрина Шаханова във втората ѝ статия – „Н. В. Гогол – един от „най-мъчните“ класици“ с подзаглавие „Система от уроци за изучаване на „Мъртви души“. От метологична гледна точка статията ми допадна с препоръките на авторката да се гласува по-голямо доверие на учениците, дори в случая, когато те имат пред себе си романа „Мъртви души“, определян от тях като „едно от най-скучните [произведения] за четене.“ (с.25). За Шаханова учениците биха могли сами да формулират въпросите, подпомагащи анализа на произведението като цяло и охарактеризирането на героите му; могат да бъдат допускани до методическите изисквания на урока, т.е. на базата на записаните образователни цели те сами да изберат метода на работа, а е известна аксиомата, че когато субектът има предпочитание към даден обект, резултатът винаги е положителен. На базата на своя опит Александрина Шаханова препоръчва като подходящи ориентировачната беседа, лекцията или съчетаването на беседа с лекционни моменти. Тя детайлизира няколко подтеми, чието разработване е свързано с пълното постигане замисъла на преподавателя: „Н.В. Гогол – творчески портрет на сатирика“, „Мъртви души – творческа история, жанрови и композиционни особености, ролята на експозицията“, „Изграждането на сатирическия характер. Образът на Манилов“, „Галерия от „мъртвите души“, „Чичиков – герой на новото време в Русия“, и „Н. В. Гогол – велик сатирик, патриот и прорицател за бъдещето на Русия“. Прави впечатление,че три от предложенията се отнасят до „урок за нови знания“, а останалите са „семинарно упражнение“ и „обобщителен урок“. Така, както е и в първата статия от сборника, и тук са записани теми за самостоятелните задачи, които могат да се вземат под внимание от учителите. И тук, освен детайлни учебни планове, авторката е включила откъси от ученически съчинения (домашни и класни работи), които доказват или допълват по най-прекрасен начин правилността на пробираните от Шаханова уроци.

Третата статия „Индже – литературен герой или цяла епоха“ с подзаглавие „Принципи и подходи при интерпретирането на художествения образ“ е в тясна връзка с урока „Идеал и художествени постижения на Й. Йовков в разказа „Индже“. Александрина Шаханова застъпва тезата за многопластността на художествения образ. В конкретния случай тя е на мнение, че е подходящо учителите да тръгнат към художествения образ от различни гледни точки: обвързаност със съпоставителния подход, тъй като благоприятно обстоятелство е наличието на двете редакции на разказа, прилагане на интегралния подход, характеризиращ се с три равнища – междупредметно, междудисциплинно и методологическо (философско); отчитане на валидността на принципа за единство на формата и съдържанието, с проблемния подход и т.н. Адмирирам авторката за това, че и в тази статия-споделен опит не се задоволява с представянето на един конкретен урок, а обръща внимание на вариатността. В един от класовете може да се приложи писменото отговаряне на конкретни въпроси и задачи, а във втори да се пристъпи към обобщение, още повече, че формулираната тема „Идеал и художествени постижения на Й. Йовков в разказа „Индже“ дава прекрасна възможност учениците да изявят своите знания, придобити по философия, история, психология, български език и други учебни предмети. Независимо от положителните резултати при прилагането на подобен подход за интерпретация на един художествен образ, авторката се чувства задължена да предпази читателя от прекомерно големи очаквания: „Невъзможно е обаче да се постигне всеобхватност, тъй като избраният обект е многопластов и многообемен.“ (с. 76)

Урокът „Традиции и новаторство в поезията на Вапцаров“ има своя интерпретация в четвъртата статия „Петте тематични кръга в поезията на Вапцаров. Формиране на оценъчна позиция чрез пълноценен учебен анализ“. Накратко тези 5 кръга са личността на поета, съчетаването у него на традиции и новаторство; лиричният герой от Вапцаровите творби с интимно звучене; драматичният сблъсък на героите в „Двубой“ и „Песен зачовека“ с трудния, неподправен живот, естетическият идеал на Вапцаров, „заложен“ в цикъла „Песни за една страна“. И тази статия следва очертаната линия: съвършеност да най-малкия детайл при предложените на учениците (а и на читателското внимание) учебни планове; обвързването на конкретиката с теоретична обосновка; акцентуването върху прилагането на съпоставителния подход, принципа на вариативност на анализа, проблемност и пр.

Последната статия от сборника на Шаханова –„Как всяка книга се превръща в енциклопедия: възможностите на интегралния подход за изграждане на синтезно познание при усвояване на литературната творба“ бих определил като своеобразно ръководство, което всеки учител би следвало да има на своята работна маса. Както се разбира от подзаглавието, авторката акцентува върху интегралния подход. Привежда конкретни примери за анализиране на „Ветрената мелница“ на Елин Пелин, романа „Снаха“ на Георги Караславов, стихотворенията „Работникът“ и „Вълкът“ на Христо Смирненски, поезията на Вапцаров в съпоставка с поетичното творчество на Христо Ботев и Христо Смирненски. Александрина Шаханова сякаш дава увереност на учителя да подходи аналогично при анализирането на всяка една художествена творба, изучавана в българското училище. Разбира се, от значение са възрастовите особености, натрупаните от ученика знания, интересът и пр. От тази гледна точка ми се струва, че определението полезна, отнесено към рецензираната книга, е слабо. По-точното е „Учебен анализ или прочит на лунна светлина“ е книга-ключ към въпросите за литературния анализ, включен в учебната програма на средния курс в българското училище.

В книгата е поместен и докладът на покойния Веселин Милушев от 1974 година „От света на доброто към света на прекрасното: Естетизация на нравствено-етическите оценки у ученика чрез обучението по литература“. Ал. Шаханова обяснява,че тази разработка е конкретно доказателство и пример за резултатност на преподавателската работа при следване на защищаваните от авторката тези и затова я отпечатва. Възможно е и да е така. Иска ми се обаче истината да е малко по-различна: един колегиален жест към русенски учител, който е имал какво да сподели, но обстоятелствата не са му позволили да развие и осъществи тези си намерения.

И в самия край: Според мен никак не е случайно, че в Дома на учителя ден след празника, в който целият български народ се прекланя не само пред делото на Кирил и Методий, но и пред самоотвержения и в много случаи определен като „възрожденски“ труд на българските учители, една книга, дело на русенската учителка Александрина Шаханова, ни е събрала всички тук. Да оценим по още един начин многообразната дейност на Учителя.

25 май 2006 г.

Дом на учителя, гр. Русе

***

Шаханова, Александрина. Учебен анализ или прочит на лунна светлина. – Русе, 2006, 144 с.

 http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-0…/307-zhivodar-dushkov