КНИГА ЗА ДЖОРДЖЕ ЕНЕСКУ – ЕДИН ОТ ГОЛЕМИТЕ МУЗИКАНТИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ

В спомените си Енеску пише: „Когато говорят за мен в Европа имат предвид цигуларя и диригента, а в Америка – композитора. А аз се считам за композитор до мозъка на костите си. Наистина обичам много цигулката, но... особено когато слушам други изпълнители/ не себе си!/. Например, Жак Тибо, когото обожавам. Той винаги ме е изпълвал с възторг!...”

През първата половина на нашето столетие видни композитори от Източна и Южна Европа избрах за свой път т.нар. „синтез между Изтока и Запада”. По този път тръгна и Енеску. Неговите близо 120 опуси въплътиха този синтез, осъществен в „духа на времето”, т.е. духа на универсалните направления в изкуството на епохата, в която живя, а именно – синтезът между румънската музикална култура / на първо място древната, фолклорната, а също и т.нар. „музика култа” или „образованата” / и голямата европейска симфонична култура.

По своята естетическа ориентация Енеску се приближава до Леош Яначек, Бела Барток, Оливие Месиен, Игор Стравински / „руския” му период/, до всички композитори на нашия век, които успяха да открият в европейския фолклор, особено в автентичния, или в извън

Европейската музика напълно неизвестни дотогава изразни възможности. Известно е, че едно от последствията на това проникване на културите – особено на онези, които бяха игнорирани преди това – бе еманципацията на ритъма в музиката на ХХ век. За разлика от повечето автори Енеску беше сред първите или малцината, които включиха свободния ритъм от фолклора, например дойните / тъжните бавни народни песни/ в европейската музика. Но тази ритмическа система не беше съвместима с класическата полифония. Затова тя определи предпочитанията на румънския композитор към една нова полифония, подобна на хетерофонията на извъневропейската или старата европейска култура. Тук става дума за едновременното разпределение на един и същи тематичен материал между няколко паралелни гласове и движението им от едногласие към многогласие.

Преди петнайсетина години изтъкнатият композитор и музиковед Паскал Бентою/ род. 1927 г., познат у нас с операта си „Хамлет”/ публикува една обемиста монография, под надслов „Шедьоврите на Енеску”. В нея той анализира доста подробно и задълбочено 26-те, според него и повечето изследователи, най- значителни произведения на румънския класик. Сред тях, без съмнение, са двете Румънски рапсодии , трите симфонии, трите сюити за оркестър/ Третата се нарича още „Селска”/, Увертюрата по теми с народен характер,, вокално- симфоничната поема „Вокс- Марис” / Гласът на морето/ , трите сонати за пиано и цигулка / Третата с „народен характер”/, сюитата „Спомени от детството”, Камерната симфония за 12 инструменталисти- солисти/ неговият последен опус, завършен на 18 май 1954 в Париж/, операта „Едип” ,/ единственото му сценично произведение/, прекрасният вокален цикъл „Седем песни по стихове на френския поет от 16 век Клеман Маро”.

Из предговора на преводача Огнян СТАМБОЛИЕВ
 http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-…/379-ognyan-stamboliev