Има нещо емблематично в това, че във време, когато светът се освобождава от своите граници, Рашел Леви ни връща към граничността. Има нещо значимо в това, че нейните стихове прекрачват свободно старите мълчания. Има нещо вълнуващо в това, че в този обратен път тя намира свой път напред, не само като съпруга на поета-бунтар Божидар Славов, но и като творец.
Родена през 60-те, Рашел Леви живее встрани от официозите на комунистическата държава. Въпреки репресиите, тя застава до своя съпруг, като редактира стихосбирките му и ги разпространява чрез първия самиздат в България. Навярно при други обстоятелства щяхме да познаваме вече творчеството й, но днес „Граничност” е първата й книга.
Поезията на Рашел Леви не е част от онази съвременна поезия, която сме свикнали да четем и чиято „направеност” понякога ни уморява. Наистина, стиховете са писани през изминалите няколко години, но нейната лирика обединява по свой необичаен начин миналото и настоящето. И като съдържание, и като форма, стиховете й разчупват литературните канони. Белязани с една приятна, ненатрапчива лаконичност, с една овладяна екпресивност, те звучат по човешки просто и истински. Това е автентична, случваща се поезия. „Поетът е една оголена, подвижна рана”, казва Борис Христов. В „най-тъмното на болката се раждана светлото начало песента” /Рим/, споделя Рашел Леви.
Има рани, които болят цял живот. Поетесата не престава да търси отговори за тихата си, неживяна младост, за духовната пустота, на която е обречено нейното поколение през онези години, за убийствената граничност на времето в културен и пространствен аспект. Интересен похват са нейните философски осмислени монолози с политически активните поети Гео Милев, Никола Фурнаджиев и Пеньо Пенев.
И „няма истина, когато е лъжа основата, наливана за нея...” /Все някога.../
Темата за двете Родини е също болезнена. Границите, териториални и чисто човешки, са част от неизменната тъга в живота й: Израел. Ubi bene, ibi patria. Родината е там, където се чувстваш добре, но „Кой си оставя болката?” /Граничност/. Съществува обаче надеждата за случване в живота на нейната дъщеря. Един ден тя ще види пристанището на Яфо... Прекрасните илюстрации в книгата са всъщност нейно дело.
След оживелите сенки на миналото поезията на Рашел Леви прекрачва прага на тъгата. В циклите „Йона” и „Ямба” тя има вече мисия. Мисията на творец, проводник на светлината и доброто, който търси и намира озрение в песните на своята лира. С надеждата, да изживее живота си така, че да изкачи своята вавилонска кула. В сегашното време – в сегашния свят.
Не зная дали още умеем да мълчим между рефрените. Не зная дали още умеем да четем между редовете. Днес времето не възпитава творците си в мълчание... Но може би, когато оживелите сенки от миналото добавят последното парченце в пъзела на своето изгубено поколение, ще видим истинското лице на картината, наречена живот.
София, 2012 г.