Сийка Савова е една от добрите русенски поетеси. Тя е член на ССП-Филиал Русе и участва в литературните му сборници: „Крайречни гласове“ (2016), „Дунавски съзвездия“ (2019), „Молитва“ (2018), „Любов без измерения“ (2022) и „Надежда за всички“ (2024). Нейни стихотворения са включени в антологията „Бяла-2003 г.“. Тя е автор на стихосбирката „Поличба“ (1995) и на настоящата поетична книга „Мед и пелин“.

Медът е нещо сладко и вкусно, а пелинът е растение с горчив вкус, използвано в медицината. С една дума – поетесата иска да ни запознае със сладкото и горчивото на любовта – най-желаното чувство.

Стихосбирката има следните раздели: „Мед и пелин“, „Импресии“, „Живот – недопитата чаша на времето“ и „Молитва“. В най-общ план, Сийка Савова създава една природна картина (пролетна, лятна или есенна), чрез която внушава специфичен аспект на любовното чувство – било то радост от любовта, тъга, копнеж по любимия, като с развитието на стихосбирката се стига и до медитативното, до молитвата на базата на любовта в цикъла „Молитва“.
Сийка Савова не изгражда сложни поетични светове. Нейните стихове са ту сладки като мед, ту горчиви като пелин, но благодарение на природните картини, които тя умело създава, оставаме с едно ведро чувство за любовта. Стиховете на русенската поетеса са прости и ясни като сутрешната роса и в това е техният чар. Те не предполагат сложни херменевтични интерпретации, а се леят като летен дъжд.

В стихосложението Сийка Савова използва бели стихове и анжабман. Тя не робува нито на стихотворната стъпка, нито на римата. Стиховете ѝ се леят свободно като планински поток и стигат някак естествено до сърцето на читателя.
Нека да видим програмното стихотворение на поетичната книга:

Мед и пелин

Капка дъжд – жива вода –
от елова клонка отпила,
с устни-мед и пелин
те опивам.
В слънчови извори къпана
грейвам иконно чиста.
Докосвам те слънчева –
от изконния грях
пречистена!...

Стихосбирката на Сийка Савова завършва жизнеутвърждаващо с призив към читателя за любов, и не само, а за любов до края.

***
В края на лятото
спят ли светулките?
Или си губят фенерчето?
В края на лятото –
по залез –
по-ниско от слънцето,
по-дълги стават нощите,
а песента на щурците – извечната
по-тъжна е някак и
по-далечна.
В края на лятото…
Да се обичаме.
Да не е вечно,
но не и отчаяно,
а да е истинско!
Да е до края!
Да се обичаме
както в началото!

Да се обичаме
в края на лятото!...

Нека да пожелаем успех на стихосбирката и да се обичаме, както ни призовава Сийка Савова.

Йордан Василев, Русе

https://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/759-siika-savova 

https://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/24-iordan-vasilev