Така нареченият „преход” в нашата страна няма свършване – може би защото не сме много сигурни от къде на къде прехождаме и... прехождаме ли и кога се случва това и... случва ли се. Тази е съвсем явната необходимост да препрочетем книгата със сатирични текстове (303 на брой) на Фиме Рановски „В прехода на равна римна мушка”, публикувана през 2019 год. Четейки я, годината на публикация се замъглява, забравя и чувството, което остава, е за току-що написан сборник с епиграми – толкова актуално звучи всичко .
Сатирикът художествено обхваща целия периметър на живота – от регионални до национални и световни проблеми; от личностни, общностни до общочовешки. Нищо не убягва от критичния поглед на автора. Перото му улучва в центъра на мишената дори когато използва иносказателност. Всичко, което пробожда мисълта на твореца, е запечатано с хумор, ритъм и рима.
Разбира се, случващото се в България е на първо място в полезрението на Фиме. Както липсващата добра политика на управниците, така и обърканото или сбърканото ни общество ни поразяват като прозрения. Например: По света и у нас В годините гадни/ Лондон сити,/ Ню Йорк сити,/ Токио сити,/ а в София пак гладни. ; У нас партии бол У нас партии бол,/ но все дренки от един дол.
Но дали само политиката и социалното положение определят действията на сънародниците ни? Сатирата в книгата насочва и към други размисли като бездуховността – Темите за разговор В къс разговор дори/ темите са само три: бой, секс и пари., или за бъдещото поколение –
Тийнейджърите Свободни са ни днес децата и с права!/ Затова вече никого не слушат./ Тийнейджърите днес не пасат трева,/ но с кеф и удоволствие я пушат. и т. н.
Много от епиграмите на Фиме Рановски звучат като афоризми. Например Животът започва с туряне на семе В живота вечно всичко започва/ с туряне на семе в добра почва. Не мога да пропусна и изключителната находчивост на автора в сатиричния му коментар за два празника – американски и наш, български: Хелоуин и Денят на народните будители, явяващи се един след друг (31.10 и 1.11) в На Хелоуин и после.
Лечението от недостига – материален и/или духовен, е хуморът. (Притежавам чувство за хумор) Хуморът на Фиме Рановски е и рецептата за оцеляване – смеейки се или надсмивайки се над недостатъците си, да се поправим, изправим и да поемем напред. Написаното в тази книга е продиктувано от „болката отляво” на автора и от надеждата му, че ние, българите ще се преродим като Феникс и ще пребъдем през вековете по-добри, по-човечни, по-силни и преуспяващи.
***
ФИМЕ РАНОВСКИ
Роден в Царство България, с. Ваксево, околия Кюстендил през 1935 година. Името Фиме произлиза от Серафим, както Гошо от Георги. Родителите му с трите се деца през 1946 година се преселват в с. Върбица, община Плевен. През 1953 година завършва УТР – (Училище за трудови резерви) № 15 в град Плевен. След казармата завършва Вечерен Техникум по Слаботокова Електро-техника в град София. Награден е с Диплом от Държавния комитет за технически прогрес и ЦК на ДКМС, като конструктор на телевизионни уредби в НИПКИ по радиоелектроника. От 1972 година работи в Русия (тогава СССР). През 1978 г. задочно завършва в град Ростов на Дон, Инженерно-строителен институт по специалност Строителен инженер по “Топло-газо-снабдяване и вентилация..
В 2005 година получава инсулт с парализа. Лекарите за терапия му препоръчват игра на шах и писане на стихове, а няколко месечната му работа през 1963 година като “Сценичен осветител” в Сатиричен театър , а там контакта му с Радой Ралин го насочва към епиграмите.
Публикува в “Трета възраст”, “Пенсионери”, “Клуб 100” и други. 2016 година издава първата си книга “80 не са предел” с епиграми и стихотворения. 2019 г. е втората му книга “В ПРЕХОДА НА РАВНА РИМНА МУШКА” с 303 епиграми, на 126 страници.
Член на Съюза на свободните писатели в България.
https://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/685-lilyana-tzeziya-mehandzhieva
https://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/1044-fime-ranovski