Романът излезе от печат на 14. 02. 2022 г.
Съдържанието му е комплектувано в две книги: Книга първа „Биографии на писатели, генерали и трети лица“
и Книга втора „Биографии на отрепки“.
***
Великолепно издание на Издателство „Захари Стоянов“, София, 2022 г. – с твърда подвързия и с блестящо художествено оформление на корицата (от Марияна Петрова).
***
Обогатено издание. Синтезира в нов духовен порядък двете по-раншни издания на книгите Симеон Янев „Биографии на писатели, генерали и трети лица“ (1986 г.) и „Биографии на отрепки“ (2013 г.).
***
Изданието и като калиграфска творба съответства по характер на авторитета на проф. дфн Симеон Янев като личност-институция в българската литература, като голям наш български писател, есеист, учен-литературовед, литературен критик и историк. То увенчава в настоящата 2022 г. осемдесетгодишнината от рождението на своя автор.
***
„Романът „Биография на мъртвият век“ – както пише в анотацията на Издателство „Захари Стоянов“ – е първият в българската литература опит за художествено-философски синтез на българския ХХ век. Започнал с поредица от три войни, продължил с гражданска, още една гореща и половинвековна студена война, векът завършва с рухването на социализма, за да навлезе в ера на безпрецедентни спекулации и поголовна корупция. От тези събития с предсказуемия им катастрофален завършек произтича и заглавието на романа.“
***
Към романа (в края на Книга втора) са включени и извадки от Отзиви за него на редица наши именити литературоведи и писатели – на проф. Никола Георгиев, проф. Елка Константинова, Иван Карадочев, проф. Милена Цанева, проф. Дора Колева и на проф. Петър Стефанов.
***
Заглавието на романа „Биография на мъртвият век“ е емблематично. Ударено е сякаш като клеймо върху духа на миналия съдбоносен за нас, българите (а и за Света), двадесети век. То обаче, според усета ми, не е поставено от автора на романа външно като печат върху пощенски плик, нито е лепнато преднамерено, ей тъй, за афект или за ефект, а е кристализирало из от духа му, из от сърцето и душата му като вледеняваща се на повърхността си вода – из от вътре, из от опустошения ни през миналото столетие наш български народностен дух... и наш български национален дух...
Впрочем, в мои поетични, есеистични и публицистични творби от края на миналия век насам посочвам настоятелно, че трябва да откриваме и да отчитаме разликата в единството на тези две вътрешни за нас определения на духа ни – човешки разум-творец, действащ в сърцето и в душата на Личността (на Христо Ботев например) и като личностен, и като народностен, и като национален дух. Затова и настоятелно съм подчертавал, че изразители на българския ни народностен дух са предимно българските поети и писатели (сега добавям – включително от ранга на самия Симеон Янев), а изразители на националния ни дух са предимно българските политици и общественици. Тези два типа личности са всъщност и част от героите на романа на Симеон Янев.
В българската ни действителност на миналия двадесети век те са и тези, които са представени в романа с опустошени души и сърца – страдащи както от собствените си, неудовлетворени в страстите си демони, включително и тези на познанието (някои от героите на Симеон Янев, поне тези, които познавам от неговите „Биографии на отрепки“, са и сластолюбиви познавачи – но не дилетанти, а истински гносеолози, страстно отдадени на познанието със свои оригинални прозрения и открития в него), така и от липсата или или по скоро от непълнотата на духовното наше народностно и национално „единство“...
***
Признавам, че все още отчасти познавам литературното художествено и научно творчество на Симеон Янев.
Докосвал съм се обаче с еднаква жар – и до стила на художествено-творческото му мислене, и до стила на научните му литературни търсения и изследвания.
И трябва да кажа сега, че и двата му стила на писане са заредени с много висок, но достъпен за читателя психологизъм.
При това в процеса на четене на самостоятелното издание на книгата му „Биографии на отрепки“ (2013) забелязах, че съдържанието й е така структурирано и разгръщащо се в духовните си дълбини, че сякаш то само се разкриваше у мен в съответствие с моите лични познавателни нагласи и с моите лични възможности за творческо четене и осмисляне на прочетеното. Сигурен признак за увлекателна книга.
Заедно с това колкото повече в процеса на четене навлизах в съдържанието на Книгата, толкова повече усещането ми за него се универсализираше така, че сега със сигурност мога да кажа, че то досущ като живо същество притежава именно тази рядка способност или този изключителен (писателски) дар в себе си да се разкрива пред който и да е свой читател в зависимост от личните му познавателни нагласи и възможности за творческо четене – и то не само за един единствен прочит, но и за многократни прочити във времето.
Вижте, дори самото заглавие на книгата „Биография на мъртвия век“ е заредено с многобройни съдържателни нива за лично осмисляне.
Затова и няма как да не заключа сега, че съдържанието на Книгата на проф. Симеон Янев е непреходно...
Владимир Луков, 16. 02. 2022 г.
https://svobodenpisatel.org/…/2013-01-09-…/1004-simeon-yanev
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/8-vladimir-lukov
