Асен Дипчев
разкази на очевидци, документи и спомени.
Както казват, роден съм на 22 срещу 23 юли 1950 г. в 00.00.часа. Очевидец - мама. Колко е бил верен часовника - не знам. Документално - 23.07.1950 г. Първо детенце в семейството на Милева и Марко Дипчеви /българи, източноправославни, изучили гимназия деца на „врагове на народа"/. Квалификацията „враг на народа" се оказа, на по-късен етап, имунизация срещу вирусите на едно идейно заболяване, от което преболедува половин Европа. Както казваше един поет: Призрак броди из Европа, призрака на комунизма!"
Детството - купонна система, тате - каруцар на оряховското пристанище, мама - безработна. Живот като в журнал... Докъде осми клас бях отличник, кротушанче, с благ характер и добра душа /не знам защо това много го пишеха по некролозите?!/. По същото време ми се случи едно почти перфектно удавяне в река Дунав. Извадил ме е един бивш боцман по корабите, който също се казваше Асен /по прякор..."Буквата"/. След екшъна последва пренастройка на системите, кротушанчето остана в предишния живот.
В новото летоброене ме засилиха къде София, да даскалувам в ТФМО /Техникум по фина механика и оптика/ „М.В.Ломоносов" - човека е абсолютно невинен. Изкарах до трети курс, рекоха да го повторя, нещо не се договорихме и получих отпускно свидетелство с кредитен рейтинг по „поведение" - лош едно /шестобална система/. После, документално, козлодуйска гимназия, за оправяне рейтинга, след което и оряховската гимназия. За две години успях да я завърша, как са ме изтраяли - даскали си знаят. Знам, че си ходех винаги остриган нула номер, даже и когато разрешиха да имаме и по малко косица. С диплома „Отличен" /ама без малко/ поех към родната казарма. Веднага се усети как Българската народна армия повиши боен дух и подготовка, а във танковите войски настъпи небивал подем!
След двегодишното милитъри шоу, работа в „Софстрой" и вечерно - строителния техникум. Там срещнах жената на живота си - Копринка. Любов, брак, деца и т.н. Трудов стаж, кипеж, лудеж и... по едно време се започна... Идват образи по нощите - търсех и намирах природни форми - правех образите. После се заредиха стихове, кога несвързани, кога подред - записвах ги. Иначе няма спане!
И рисуваници, предимно с пръсти. И портрети, и какво ли още не - все техники, от които хал хабер си нямах, но ръчиците сякаш си знаеха какво трябва и го правеха! Две леви, но златни! И така та до днес. За което прилагам отделна справка.
Горното написах собственоръчно и за верността му се подписвам /както го има в един „Протокол" на Народната милиция - вечна и памет!/.
Асен Дипчев
***
Асен Дипчев
Кратка творческа биография
Асен Дипчев има издадени 11 стихосбирки и една книга проза и поезия.
Стихосбирки /по години/:
„Приказки и проклятия" 2001год.
„История в сегашно време" 2003 год.
„Лястовицата" 2005 год.
„Вик в съня" 2006 год.
„Защо" 2006 год.
„Бога на лудите" 2007 год.
„Да минеш по жаравата" 2007 год.
„А на осмия ден" 2008 год.
„Игрите на зеленоокия" 2009 год.
„Цвете за лудите" 2011 год.
„ Вода и кръв" 2019 год.
Проза и поезия:
„Здравей E-mail-ия" 2011 год.
Награди:
„Народни будители" -2011 г. на Съюза на свободните писатели за книгата „Здравей E-mail-ия".
Европейска премия за поезия - 2011 г. на Европейски културен център „Алдо Моро" - Италия, за стихотворението „Някъде в безкрая".
Грамота от Център за европейски срещи - Европоезия - 2011г. /Париж, Франция/ за стихотворението „Самотници".
Шест самостоятелни изложби живопис, скулптура и пластика в страната и чужбина.
Член на Асоциацията на бургаските писатели.
