Контакт
Йотко Кадемов - 1111 София, ул. "Голаш" № 24, вх. А; д.т. (02) 870-04-96
Управителен съвет
| 1. Председател: | Проф. д-р Стефан Влахов-Мицов |
| 2. Първи зам. председател: | Йотко Кадемов |
| 3. Заместник председател: | Иван Бъчваров |
| 4. Секретар: | Никола Странджански |
Членове
- Божидара Цекова
- Димитър Димитров (Дим Ямболски)
- Ирина Александрова
- Крася Титянова
- Станислав Марашки
СЕДАЛИЩЕ НА СЪЮЗА НА СВОБОДНИТЕ ПИСАТЕЛИ
Гр. София - 1000, ул. "Раковски" № 127
Ръководства на филиали
Гр. Варна - Председател: Иван Бъчваров - 9000 Варна, ул. "Хр. Ботев" № 6, вх. Г; дом. тел. (052) 61 - 56 - 91
Гр. Бургас - Председател: Никола Странджански - 8010 Бургас, ж. к. "Славейков" бл. 47, вх. 1; тел. (056) 62 - 51 - 02
Гр. Враца - Председател: Въло Иванов - 3000 Враца, ул. "Н. Войводов" № 14, ап. 9; дом. тел. 66 - 53 - 49; GSM 0897 - 455 - 460
Устав
РАЗДЕЛ І . ИМЕ, СЪЩНОСТ И ЦЕЛ
Чл. 1. Име: Съюз на свободните писатели; Седалище: Република България, град София - 1000, ул. "Раковски" 127, данъчен № 3220088250 и БУЛСТАТ № 130 551 633. Район Средец.
Чл. 2. Дейност. Съюзът на свободните писатели е неполитическа професионално-творческа организация, която обединява български творци на художествена литература, живеещи у нас и в чужбина. Осъществява дейността си на основата на Международната харта за правата на човека в съответствие с Конституцията на Република България и своя Устав.
Той зачита мирогледната свобода и литературно-естетическите възгледи на всеки свой член. Стреми се да допринася за демократизирането в областта на културата на принципа "Свободни творци - свободна държава" и поощрява членоветe си за създаване на независима, високохуманна българска художествена литература.
Поддържа широки връзки и сътрудничи със съответни на неговите принципи международни писателски общности, ако литературно-естетическите платформи не противоречат на настоящия Устав.
Чл. 3. Целта на Съюза на свободните писатели е за частна полза:
Чл. 4. Съюзът на свободните писатели набира средства от членски внос, дарения и различни прояви на Съюза. Размерът на членския внос се определя от Управителния съвет или от Общото събрание. Той има печат и се ползва по ред, определен от Управителния съвет.
РАЗДЕЛ ІІ . ЧЛЕНОВЕ И УСТРОЙСТВО
Чл. 5. Член на Съюза на свободните писатели може да бъде всеки автор с публикувана художествена книга, реализиран драматургичен сценарий в киното, телевизията и радиото или поставена на професионална сцена пиеса, както и преводачи на художествена литература и краеведи с издадени четива.
Всеки член се приема с протоколно решение на Управителния съвет. Той има право да избира и да бъде избиран. Членството се удостоверява със заверена членска карта. Длъжен е да спазва законите и морално-етичните норми на нашата страна и на страните, в които временно или постоянно пребивава.
По желание членството се прекратява чрез молба до Управителния съвет или до Общото събрание като решението се взема с обикновено мнозинство.
Предложение за изключване на член от редовете на Съюза на свободните писатели могат да правят: Управителният съвет, председателят на контролно-ревизионната комисия и ръководствата на филиалите. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от Общото събрание или Управителния съвет.
Възстановяването на членството става по молба на отстранения член с решение на Управителния съвет.
Чл. 6. Върховен орган на Съюза на свободните писатели е Общото събрание на членовете или делегатите по решение на Управителния съвет.То се свиква веднъж на пет години от Управителния съвет или по искане на една трета от членовете. Управителният съвет уведомява членовете си за заседанието на Общото събрание с покана, поместена в Държавен вестник, а може и с допълнително съобщаване писмено или по телефон или чрез средствата за обществено осведомяване като съобщава дневния ред.
Общото събрание се счита законно, ако присъстват най-малко половината от всички членове или делегати. Ако не се яви нужното число, събранието се отлага за един час по-късно при същия дневен ред, независимо от броя на присъстващите.
Чл. 7. В Общото събрание всеки член или делегат има право на един глас. Допуска се гласуване с пълномощие като пълномощникът може да представлява не повече от трима членове, които са го упълномощили нотариално.
Решенията се вземат с мнозинство на гласовете, но за изменение на Устава, за прекратяване на Съюза на свободните писатели или сливането му с друга организация е потребно мнозинство две трети от присъстващите.
По въпроси, които не са били предварително вписани в дневния ред и надлежно оповестени, не могат да се вземат решения. Това не важи за отстраняване на членове на Управителния съвет и за избиране на нови членове вместо тях.
Никой член няма право да гласува при решение на въпроси, които се отнасят до него, негов съпруг, неговите низходящи и възходящи роднини, както и до роднините му по съребрена линия и по сватовство до втора степен.
Членският внос е задължение на всеки член и се внася без покана. Не се допуска членуване в друг писателски съюз.
Чл. 8. Общото събрание избира за не повече от 5 години Управителен съвет в състав от 9 члена, които имат поне две години членуване в Съюза на свободните писатели.
Общото събрание избира Председателя и по негово предложение се избират останалите членове на Управителния съвет, който на свое заседание с обикновено мнозинство определя длъжностите и работата на всеки член.
Управителният съвет управлява работите на Съюза на свободните писатели. Представителството се осъществява от Председателя или от Зам.председателя, който е определен от Управителния съвет да го замества при отсъствието му. Образци от подписите им се представят пред съответните власти.
Управителният съвет избира проверителен съвет.
Чл. 9. Управителният съвет може да привлича членове, които да подпомагат дейността му.
Чл. 10. Клоновете /филиалите/ са организационни и творчески ядра на Съюза. Клонът /филиалът/ се обособява в единица, ако има най-малко седем члена в даден район или по вид творчество - поезия, белетристика, драматургия.
На Общото събрание се избират председател и секретар, които се утвърждават от Управителния съвет.
РАЗДЕЛ ІІІ. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 11. Преобразуване, прекратяване, имуществени въпроси след ликвидация, заличаване и други неуредени въпроси се уреждат съгласно законите на Република България.
Чл. 12. Този Устав е приет на Учредителното събрание на трети април 1995 год. и основателите на Съюза на свободните писатели го подписват, както следва: - същият е изменен и допълнен на пети юни 1995 год.
Чл. 8. от Устава е изменен от Общото събрание, което е проведено на трети юни 1998 год. Измененията в Устава са приети на Общото събрание, проведено на 23.10. 2001 год.
Председател: (подпис, печат) /Проф. д-р Стефан Влахов-Мицов/
История
Съюзът на свободните писатели в България е създаден на 8 септември 1990 г. в гр. София. Негови учредители са седем души. По азбучен ред: Атанас Сейков, Боян Ангелов, Иван П. Цанов, Илия Милетиев, Михаил Тошков, Павлина Павлова, Стефан Влахов-Мицов.
Целта на ССП е да даде демократичен тласък в развитието на българската литература като бъде алтернатива на дотогавашния казионен Съюз на българските писатели, а също да преосмисли и активизира диалога между българските писатели и колегите им от славянските и православните държави.
Понастоящем организацията включва 207 члена, обединени в писателски групи в по-големите български градове, а така също български автори живеещи в други държави: Русия, Франция, Германия, Италия, Австрия, Австралия, Канада, САЩ.
ССП връчва годишни награди за най-добри книги от своите членове в навечерието на Деня на Народните Будители - 1 ноември. Досегашни носители на наградите са били:
- за 2001 г. - Йотко Кадемов - за стихосбирката "Аз. Тук. Сега"; Кирил Милчев - за романа "Вълшебният град"; Никола Странджански - за романа-дневник "Сага за малкия българин и голямото българско безвремие";
- за 2002 г. - Юлия Вапцарова - за стихосбирката "Вглъбена светлина"; Драгомир Загорски (Калифорния, САЩ) - за романа "Зле устроен свят"; Божидара Цекова - за сборника с разкази "Зад фасадата"; Веселин Георгиев (Москва, Русия) - за книгата с афоризми "Мисли на верев";
- за 2003 г. - Ирина Александрова - за стихосбирката "Фантомна детелина"; Мариана Кирова - за стихосбирката "Балканска магия"; Диана Димих - за новелата "Тъмното" (шестезично издание); Иван Бъчваров - за творческа активност; проф. Любиша Георгиевски - за разбуждане и активизиране на взаимоотношенията между българската и македонската култури и за изявите му като писател, драматург и режисьор в Република България;
- за 2004 г. Лили Ресел - за дебютната и стихосбирка "Странстваща любов"; Марияна Кадемова- за експерименталната книга "Прагове"; Кръстина Филипова - за стихосбирката "Слънчев сплит"; Стоян Георгиев - за пиесата "Хаос"; Донка Райнова - за книгата с епиграми "Какво от това"; Тодор Димов - за цялостното му литературно творчество.
Мнозина членове от Съюза на свободните писатели са носители на престижни награди. Министерството на културата отличи "За принос в развитието и популяризирането на българската култура" Кръстина Филипова, Ирина Александрова, Йотко Кадемов, Тодор Димов, Никола Странджански, Кирил Милчев.
Поетесата Крася Титянова е няколкократен носител на Европейска награда за поезия "Оскар - Лече - Италия", връчвана от Центъра за европейска култура "Алдо Моро" под егидата на Съвета на Европа. Поетесата Ирина Йорданова е носителка на международна награда за поезия - гр. Анкона, Италия. Белетриската Божидара Цекова е носител на международна награда на OIRT. Драгомир Загорски е носител на сребърни медали от литературни конкурси в Чикаго, САЩ (през 1986 и 1995) и в Израел - 1985.
Никола Странджански е член на Световната организация на писателите есперантисти и на Есперантската секция на Международния ПЕН-клуб в Женева. Повече от двадесет членове на ССП са включени в националните справочници "Кой кой е в българската култура" и "Кой кой е в България".
През есента на 2003 г. ССП сключи договор за сътрудничество със Съюза на руските писатели (Московската градска и Московската областна организация) за издаване на сборници на български писатели в Русия и на руски - в България. Водят се преговори за сътрудничество със Съюза на литовските писатели и Дружеството на писателите в Република Македония.
В досегашното си близо 15-годишно съществуване ССП е издал няколко представителни антологии , между които "Присъствие" т. 1 и 2 поезия и белетристика; "10 години Съюз на свободните писатели" и "Огледало - нова българска литература". Със свои антологии се представят и филиалите на ССП във Варна и Бургас. Бургаските творци издават и свой алманах "Бризове", от който вече са излезли 11 броя.
Проф. д-р Стефан Влахов-Мицов, председател на ССП