Критика

ДИАНА ДИМИХ

МАКЕДОНИЯ КАТО БЕЗСЪНИЦА…

Френският писател Анри Пози е автор на сериозното изследване “Войната се връща”, чието второ издание е дело на “Планета-7” и Военноиздателския комплекс “Свети Георги Победоносец” (1993). В нея се съдържат документални свидетелства за сръбската политика в Македония след Първата световна война, анализ на македонския въпрос и потресаващи достоверни факти от насилствената асимилация на населението. Днешните оценки за творбата на Анри Пози не биха могли да се различават от мнението на читателите и специалистите за първото й издание, тъй като книгата не е загубила своята актуалност през тези близо 60 години, през които и проблемите около Македония все още не са изяснени. Трагичното положение на Балканите наложи и бързината, с която се появи тя. В българския си превод “Войната се връща” съдържа само онази част от произведението на Анри Пози, която засяга Македония. Проведената от автора анкета в началото на 30-те години е включвала освен България и Македония, още Унгария, Словакия, Румъния, Хърватско и други места с крещящи национални проблеми, произтичащи от несправедливите мирни договори след двете балкански войни и Първата световна война.

В процеса на издирване и събиране на материал за книгата, докосвайки се до живите рани на Македония,  Анри Пози се превръща от верен приятел на Сърбия в ентусиазиран защитник на българската кауза. Той нажежава читателското съзнание с фактите от своята анкета, проведена сред политически дейци и общественици, дипломатически кръгове и най-вече сред засегнатото от сръбската асимилационна политика население на анексирана Македония. За да не спазва международните договори в защита правата на малцинствата, тогавашното правителство на Югославия съчинява тезата, че населението на Македония е сръбско, забравило своя произход през дългото турско робство. Затова след Първата световна война започва преиначаване на имената и се забранява родният език в училищата в Македония, употребата му се наказва с варварски инквизиции за непокорните. Изтребване на четите и техните помагачи; избиване на зъбите с чук – зъб по зъб, докато изтръгнат признания; рязане с ръждив бръснач на най-деликатните места от човешката плът; принуждаване на жертвите да седят върху жарава – това са само малка част от изобретенията на сръбската полиция в онези години, за да накарат патриотите да се откажат от своя род, да всеят страх сред ятаците и четите на ВМРО в Македония и да държат в покорство гордия и свободолюбив народ. А по-късно, след Втората световна война, антибългарската политика се трансформира в лансиране на македонизма.